Боян Казанджиев е роден на 14 юни. Завършва Софийския университет специалност биология през 1993 г. Четири години по-късно основава заедно с приятел туристическа агенция „Спация турс“. Фирмата има 5 души постоянен персонал и наема екскурзоводи за пътуванията. Споделя, че тяхната дейност не се развива по правилата на бизнеса. Признава, че е от малките „риби“. Истината е, че е търсил много по-важни неща от парите. Хората живеят в сбъркан свят и търсят сбъркани неща, твърди той. Според него пътят към нещастието е материалният успех. Женен, с една дъщеря. - Г-н Казанджиев, има ли място за развитието на екотуризъм в България? - Делът на екотуризма в страната се увеличава постепенно. Според мен екотуризмът вече е световна тенденция. Особено големи проблеми ще има туризмът във високопланинските курорти. ЕС предупреди, че във връзка с промяната в климата всички курорти на височина под 2500 м може да станат нерентабилни. В момента в България има 16 проекта, които са под тази височина. Най-пресният случай, за който се говори, е проектът „Перелик“ в Родопите. Предвиждат се над 200 км ски писти и всички ще бъдат под 2000 м. Ако погледнем в дългосрочен план, направените инвестиции едва ли ще се възвърнат. - Къде са тогава основните проблеми? - В много случаи местните власти не осъзнават как се развива туризмът в световен мащаб. Те очакват всеки инфраструктурен проект да вкара пари в общината им. И това е така. Хората на ръководни длъжности ще направят пари от това, защото реализирането на такъв проект минава през общината. Но никой не гледа какво се случва в перспектива. Екотуризъм основно се развива в по-бедните общини, въпреки че е много скъпа услуга. Друг проблем е, че хората не знаят как се прави това и как да предлагат такъв тип услуга. Няма национална концепция за развитието на екотуризма и визия за страната ни като екотуристическа дестинация. - Къде се развива екотуризмът в България? - Развива се най-вече в планините - Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и на някои места локално. В Родопите е много популярно развитието на екотуризъм, защото е уникална като планина. Хората там живеят в сърцевината на планината, докато в Стара планина или Рила живеят в нейните покрайнини. На много места вече има голямо предлагане - например в Триград, където има доста предприемчиви хора. Те предлагат походи до пещерите. Пакетите, които се предлагат, се използват повече от чужденци. Ние не работим с българи, защото българинът си хваща колата и заминава на място. - Увеличил ли се е делът на чуждестранните туристи, които използват този вид услуги? - При западняците нещата започнаха да се влошават. Едната причина този тип туристи да намаляват е, че името на страната не се споменава вече с хубаво. Не сме като едно време затворена страна. Вече сме в Европейския съюз, тепърва ще идват европейски инвестиции, затова сме и строго наблюдавана дестинация. Другата причина е малко странна, но като влязохме в Европейския съюз, чуждестранните туристи се чувстват вече много по-сигурни. А когато са по-сигурни, те пътуват сами. Примерно оказва се, че тероризмът в много отношения помага на туристическите агенции, в смисъл че преди това хората много повече са пътували индивидуално. Качваш се на самолета за Шри Ланка, без да използваш услугите на туристическа агенция. Обаче, когато светът е несигурен, ти използваш туристическа агенция, което ти дава сигурност и предвидимост. - Кои са добрите примери за екодестинации? - Австрия е най-добрият пример за дестинация, където екотуризмът се развива успешно. В местните курорти няма нито един грандиозен хотел. Там са направени маршрути за пешеходци, маршрути за конен туризъм. Направено е така, че да работи през цялата година. Гърция също...Ако на гръцките острови се построят такива огромни хотели... - А лошите примери? Дестинации, които са пропаднали? - Лоши примери има колкото искаш. Най-фрапиращият сигурно е Патая в Тайланд. Допреди 10-15 г. тя е била туристическа топдестинация, а сега е нещо като гей сборище. Аз останах удивен от такава фрапираща гледка. Но Патая е далеч. Ще дам пример с Италия. Интересното е, че когато тези места западнат, никой вече не ги знае, те изчезват. В Италия има един цял район с хотели - стотици панелни блокове, които приличат на „Люлин“. През 60-те години започват големите реклами в Италия и в същото време едно безобразно застрояване. Това е област Чезенатико на Адриатическото крайбрежие на Италия. Когато го види, човек не може да повярва, че в Италия може да има такова нещо. Там вече няма пейзаж и няма какво да се направи. Хотелите се опитват да съществуват, но там е като абсолютна гробница. - Какво е интересното в bird watching (наблюдение на птици - бел. ред )? - В България това въобще не е популярно. Bird watching е възникнал в Англия. Там е и една от най-големите организации – Royal society protecting birds - Кралско дружество за защита на птиците. То има повече членове, отколкото имат всички партии в Англия, и е под егидата на кралицата - там има милиони bird watchers, огромен пазар. В Англия се провежда и най-големият панаир в света – Bird fair. Събират се близо 50 хил. души. Причината е, че Англия е най-засегната от индустриалната революция в края на XVIII в. Много птици и животни изчезват. - Хората плащат, за да гледат птиците, така ли? - И плащат много пари, тур в Южна Америка се продава за 4-5 хил. паунда. Този тип туризъм е изключително скъп. Един тур в България се продава от порядъка на 1500 паунда. Навсякъде има bird watchers - в Канада също има много. Плюс това има нещо уникално за птиците - те мигрират. България, без да е пресилено, е най-доброто място за гледане на птици. Защото се намира на кръстопът, чисто географски, търпи средиземноморското и континенталното влияние от Азия. Тук на малка територия има голямо разнообразие от географски зони. Другата причина е, че България малко или много е била доста запазена по време на социализма като природа, много гори, много защитени зони. Например има птици, които пише, че ги има в Англия, но са само една двойка. В България от този вид са хиляди, просто броят на птиците в България е огромен, много лесно се гледат птици. Територията ни е малка, но има много голямо разнообразие. Боян Казанджиев е роден на 14 юни. Завършва Софийския университет специалност биология през 1993 г. Четири години по-късно основава заедно с приятел туристическа агенция „Спация турс“. Фирмата има 5 души постоянен персонал и наема екскурзоводи за пътуванията. Споделя, че тяхната дейност не се развива по правилата на бизнеса. Признава, че е от малките „риби“. Истината е, че е търсил много по-важни неща от парите. Хората живеят в сбъркан свят и търсят сбъркани неща, твърди той. Според него пътят към нещастието е материалният успех. Женен, с една дъщеря. Въпросите зададе Рая Атанасова