Стела Ненкова В момента вървят неофициални преговори за отстъпването на дела на България в Бургас - Алекдсандруполис“, каза за в. „Класа“ Минко Герджиков, зам.-кмет на София и дългогодишен участник в преговорите за съоръжението. Новите условия, които Русия поставя – да осигурим петрол за тръбата, съответстващ на дяловото ни участие в Международната проектна компания, - всъщност е натиск да продадем, отстъпим или прехвърлим дела си на Казахстан, посочи Герджиков. „Можем да го направим, но когато компанията започне работа, а не сега, когато тя дори не е регистрирана. Сега цената ще е много ниска, ако изобщо има цена, защото ще продаваме дял в нещо, което не съществува“, допълни той. По време на визитата на външния министър Ивайло Калфин в Казахстан беше обсъждан въпросът с включването му в проекта. От своя страна Калфин каза, че българското участие може да се продаде. Условията, които руската страна ни налага, прави неефективно сътрудничеството ни в проекта, каза още Герджиков. Той допълни, че ние не трябва да участваме повече в този договор. Петропороводът Бургас-Александруполис е абсолютно неизгоден за България, каза пред в. „Класа“ и Васил Филипов, бивш директор на „Булгаргаз“. Той припомни, че когато се договаряха участията на Русия, България и Гърция, „Нефтохим“ беше държавна и българска рафинерия, а сега е руска. Съоръжението е неизгодно В тристранното споразумение за Бургас-Александруполис са защитени единствено руските интереси, каза още той. Що се отнася до участието на Казахстан, то той е в „плътната прегръдка на Путин“, допълни Филипов. Ясно е, че Русия се стреми да монополизира доставките, но е съмнително, че ние ще вземем някой лев от това, каза Румен Николов, представител за България на конкурентния проект за петролопровод АМБО (България-Македония-Албания). При такова положение изобщо не е сигурно, че в страната ще влязат пари, а рискът от замърсяване по трасето на съоръжението и на Бургаския залив е огромен, каза още Николов. Той припомни, че максималният приход, който се очаква, е 35-50 млн. долара годишно от транзитни такси. Трасето на петролопровода минава практически през зони на „Натура 2000“, а това може да има последици за много години наред, каза Андрей Ковачев от сдружение за дива природа „Балкани“. Според него Гърция ще има също екопроблеми. Този петролопровод не е изгоден нито за руснаците, нито за някой друг, каза Румен Николов. Руският петрол от Александруполис ще отива до Средиземно море, където пазарът е разпределен. На него се продава либийски, алжирски, саудитски, дори и иракски петрол, който е по-евтин от руския. Освен това руският петрол е по-некачествен, допълни Николов. Американската комапния „Шеврон“, която държи 15% в Каспийския тръбопроводен консорциум, е решила да използва железопътен превоз за част от петрола, добиван в Казахстан, съобщи РБК Daily вчера. Според един от директорите на компанията, Тед Атчисън, причината е, че буксува исканото разширение на тръбата до 50 млн. т годишен капацитет. Очакванията бяха, че каспийският тръбопровод ще осигури необходимите количества петрол (35-50 млн. т) за Бургас -Александруполис. „В Русия няма толкова петрол. Руската квота от тръбата ще идва от Казахстан. През май президентът Владимир Путин договори 17 млн. т петрол годишно да постъпва в Новоросийск, припомни Николов. Руският монопол Капспийският тръбопроводен консорциум (КТК) притежава петролопровод от находището Тенгиз в Казахстан до Новоросийск. През 2006 г. той е траспортирал 31 млн. т нефт. КТК-Р експлоатира руската част от петролопровода, а КТК-К - казахстанската. Русия държи по 24% в двете компании, Казахстан – 19%, Оман – 7%. Частните акционери са „Шеврон“ - 15%, „Лукойл“ и „Бритиш петролиум“ - 12,5%, „Шел“ - 7,5%, и други. Почти 84% от казахстанския нефт преминава през Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който свързва петролното находище Тенгиз с руското черноморско пристанище Новоросийск. Заради намеренията на Казахстан съществено да увеличи добива вече се водят преговори за почти тройно увеличаване на мощността на КТК - от 24,5 до 67 млн. т годишно. Запасите на Казахстан в шелфа на Каспийско море се оценяват на 100 млрд. барела, годишно се изнасят 50 млн. т нефт.