Стамен Тасев е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите. Той започва кариерата си като специалист в Централното статистическо управление. В периода 1984–1993 г. е главен секретар, директор и главен експерт в Министерството на финансите. Работи като консултант в УНИЦЕФ, финансов и административен мениджър в «Сони- България», изпълнителен директор в консултантска компания KPMG/»Баренц груп», управляващ директор на “Нютон финанс мениджмънт груп”. Г-н Тасев е бил и ръководител на Служба по търговско-икономически въпроси в Министерството на икономиката, Ню Йорк. Изпълнителният директор на БФБЛ има магистърска степен по публична администрация от висшето училище за подготовка на кадри за държавната администрация „Джон Ф. Кенеди”, Кеймбридж, Масачузетс, като стипендиант на министерството на финансите на САЩ. Определя се като човек, научил се да нарича нещата с истинските им имена. - Година след членството в ЕС какво се промени и какво не в българската икономика и Вие като изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите как оценявате тези промени? - Промени се преди всичко усещането на бизнес средите като част от европейския пазар. Компаниите започнаха да отделят много повече внимание на спазването на различните стандарти в транспорта, хранително-вкусовата промишленост, изискванията в трудовото законодателство и т.н. Тези промени, естествено, няма как да са революционни, но тенденцията е към едни по-честни взаимоотношения между партньорите. - Като представител на бизнес средите познавате трудностите, пред които се изправят не само българските, но и чуждите фирми. Кои са основните? - Членовете на БФБЛ срещат трудности най-вече от страна на непрозрачния бизнес, или т.нар. сива икономика. Парадоксът е, че коректните работодатели трябва да се състезават не само с преките им конкуренти, но и с тези, които нито плащат адекватно възнаграждение, нито съответните данъци, нито се грижат за околната среда. - Инфлацията на годишна база беше рекордно висока - 14,2 на сто. Кои бяха основните фактори за това и правителството има ли принос? - Донякъде подобно ниво беше очаквано заради огромното количество чуждестранни капитали, които навлязоха у нас, и то непроизводителни, като тези в недвижимите имоти. Друг негативен фактор, който оказа влияние, бяха еврофондовете и излишно утежнената администрация. Огромният поток парични средства, идващи от чужбина, който праща българската икономическа емиграция, също допринася. Запазен патент на българския бизнес и администрация остава участието на бизнесмени и на висши чиновници в различни бордове на компании. Не е възможно човек да може да изпълнява служебните си задължения като държавен служител и да е пълноценен в борда на още няколко големи фирми. По същия начин и мениджър, който участва в управлението на 50 фирми, не може да е ефективен, освен ако не го прави по други съображения... Той дори и имената им няма да знае, пък камо ли да бъде запознат с проблемите им. Държавата трябва да предприеме стъпки, насочени към задържане на инфлацията посредством някои ограничения. - Какво по-точно имате предвид? - Читателите ви знаят, че администрацията си позволява някои излишни луксове, като например скъпи возила. В не по-малко бедния шведски парламент например служебните коли са 4 – една за председателя и по една за всяка политическа сила. Друг парадокс от българската действителност е двойният аршин, с който се определят възнагражденията в администрацията. Служителите, които си контактуват пряко с Брюксел и са компетентни по въпросите на ЕС, получават освен заплатата за длъжността и тъй наречената европейска добавка, а всички останали са с български възнаграждения. Тази практика беше въведена преди присъединяването ни към ЕС и не мога да разбера защо продължава и до днес, след като вече сме в Европа и цялата ни администрация е европейска. - Това не предизвиква ли една порочна зависимост? - Именно. За мен това е било и е очевиден конфликт на интереси, но онези, които трябва да го видят и прекратят, са заинтересовани да продължава, защото това е един от начините за изказване на политическа благодарност. Когато работите за 800 лв. заплата и някой ви предложи участие в бордове, които ще ви носят поне още 3000 лв на месец – няма ли да се чувствате зависим от този човек? Имаше една народна представителка, която основателно повдигна въпроса и парламентът въведе ограничението до две минимални работни заплати от борд. После тя стана член на Сметната палата, тихомълком беше възстановена старата практика и нямаше кой да възрази. - Имате ли данни за размера на сивата икономика в страната? - Тенденцията е към относителното намаляване на сивия сектор благодарение на големите чуждестранни компании, които навлизат все повече и в България. Те знаят правилата на играта в световния бизнес и не могат да си позволят измъквания “на дребно”. Но тревожен остава фактът, че за последните 2 години кешовите плащания, които се регистрират от банките – тези над 30 000 лв., са се увеличили със 135%, а доходите на населението – едва с 14 на сто. Единственият извод е, че част от тези пари се въртят в мелницата или пералнята на сивия сектор. - Бурно развитие претърпяха строителният бранш, както и пазарът на имоти. Смятате ли, че тъй нареченият балон на имотите ще се спука? - Цените със сигурност ще се задържат на едно ниво, но до спукване на т.нар. балон на имотите няма да се стигне. Основната причина за това е, че голяма част от жилищата все още се плащат кеш. Да, хората взимат кредити, но например за един кв. метър те получават 300 евро от банката, а го плащат на 1000 евро, което означава че тези 700 евро ги имат кеш. - Според Вас кои сектори ще бъдат най-доходоносни? - Най-перспективни са екопроизводствата, тези, които изискват по-нисък разход на електроенергия и т.н. Страната ни ще има нов шанс да възстанови селското си стопанство, защото храните ще поскъпват. Законодателят следва да предвижда промените в резултат на климатичните промени и да създава условия за по-лекото им преодолавяне от страна на бизнеса и населението. За съжаление отношението на държавата е странно. Ако си сложите пластмасова дограма в жилището, по този начин ще потребявате по-малко енергия и по-малко ще влошавате търговския дефицит, защото горивата са от внос. Държавата обаче решава, че това е лукс, и започва да ви взима по-висок данък. Необходима е адекватна политика. Компаниите, спазващи принципите на корпоративната социална отговорност, имат най-добри шансове за оцеляване. За съжаление българската действителност е малко по-различна, защото самите мениджъри не са научени да различават явления като конфликт на интереси или корупция. Голяма част от тях, както и част от управляващите не си дават сметка какво всъщност се крие зад уж незначителни подаръци за Коледа или рожден ден, като суперскъп часовник или статуетка, картина, покана за вила, яхта или луксозно пътуване. - Все пак бихте ли дали примери за успешни проекти, свързани с КСО? Холандската компания TNT беше организирала инициативата “Стигни навреме - карай колело”. Ако някой от служителите й отиде на работа с колело 5 пъти, получава безплатен велосипед, сглобен в България с инициалите на TNT. Това е един чудесен пример, който разкрива основните характеристики на КСО: грижа за здравето на персонала, от една страна, и опазване на околната среда чрез намаляване на вредните газове в атмосферата, от друга. - Градът, в който си мечтаете да живеете... - За две обикновени неща си мечтая. Г-н кметът да си изпълни обещанията за инфраструктурата и градския транспорт, така че някой ден, отивайки на работа с моето колело или с тролейбуса, да срещна пред мен или министър- председателя, или някой от другите големи политици. Въпросите зададе Диана Йосифова