Рая Атанасова В България не достигат материали за металургичните предприятия, затова производството ще се ориентира все повече към внос на отпадъци, особено метални. Потреблението на черни метали в България за 2007 г. е около 780 000 тона с тенденция за рязко увеличение, сочи статистика на Асоциацията по рециклиране. Спрямо нивата си от 2002-2003 г. то нараства годишно със 150-200 000 тона, съобщи Теменужка Костова, изпълнителен директор на Асоциацията по рециклиране. Данните бяха изнесени на конференция вчера, посветена на нелегалния внос на отпадъци. Произвежданото количество черен скрап в България годишно е около 1,5 млн. тона, но не достига, тъй като значителна част от него се изнася. През последните години експортът намалява, но в същото време се увеличава и вносът на скрап, коментират от асоциацията. Причината е в увеличените потребности на индустрията. Сега обаче промишлеността може да изпадне в тежко положение, тъй като вносът се осъществява прекалено бавно. Проблемът е, че от средата на 2007 г. действа регламент, който затруднява и скоро може да блокира вноса на отпадъци, обясни Костова. Тромава процедура Условията за издаване на разрешителни за внос трябва да се облекчат. Особено тежки са станали изискванията след влизането в сила на регламент, който изисква задължително одобрение (нотификация) при внос на отпадъци между страните вносител и износител на скрап. Също така е нужно съгласие на всяка страна, през която отпадъците се транспортират. Предварителната нотификация се издава от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) след изключително тежка процедура. В нея участват всички държави по трасето. Например, ако скрапът тръгва от Германия, той минава през Унгария, през Словения, Румъния и стига до България. Това отнема между 3-5 месеца, обясни Теменужка Костова. Екоминистерството няма достатъчен ресурс да подготви в кратки срокове всички документи и да улесни процедурата. През 2006 г. вносът на черен скрап е бил 188 000 тона, а до ноември 2007 г. е 210 000 тона. От браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост коментираха, че нуждата от отпадъчна хартия все повече се увеличава. Потреблението й за миналата година у нас е около 170 000 тона, а произведеното в страната е 156 000 тона. Вносът е бил 29 000 тона, докато през 2006 г. вносът е бил 6900, но тогава и потреблението е било по-малко. Бизнесът Според „Дуропак-Тракия папир“ процедурата по внос е тромава и получаването на разрешение надвишава три месеца. Фирмата внася по 500-600 тона на месец, но полагат усилия да се снабдяват от страната. От „Стомана индъстри“, един от най-големите вносители на скрап, обясниха, че регламентът допълнително утежнява процедурата по вноса. Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, коментира, че у нас има мощности за преработката на целия скрап. Според нея производствата все още не са усетили толкова остро проблема. Въпросът е в това, че нуждата от регулярни ресурси на практика е почти изчерпана, твърдят от Асоциацията по рециклиране. Нито едно предприятие не може да чака пет месеца да му се достави скрап, за да произведе готова продукция. В Полша действа мълчаливото съгласие Полша е въвела система за издаване на разрешенията по внос и износ на скрап чрез намаляване на срока до седмица и удължаване валидността на разрешението на три години вместо една. Това сме съгласували с Брюксел, коментира Магда Госк от Министерството на околната среда в Полша. Там са уредили и въпроса с бавенето на отговора на страните по транзита. Ако не получат отговор до 7 дни от издаване на заявлението, от министерството смятат това за мълчаливо съгласие. Правото е на наша страна, коментира Госк.