Деница Ватева Агенцията по горите ще поиска 30,3 млн. лв. от финасовото министерство за залесяването на унищожените от пожарите гори, съобщиха за „Класа“ източници от новото ведомство. Това ще стане през октомври, когато агенцията ще премине на самостоятелна бюджетна сметка. Тогава ще се възстановят и други 500 000 лв. от комисията по бедствия и аварии, които са били похарчени по време на пожарите. По оценка на правителството разходите за потушаването на пожарите това лято са били около 6 млн. лв. Преките щети в горския фонд надхвърлят 13 млн. лв. Изгорели са 50 000 дка гори. Те ще трябва да се залесят до три години. Щети са нанесени и върху други 310 000 дка. Подобни загуби имаше преди 7 години, малко след като бяха въведени процедурите за добиване на дървесина, които действат и в момента. Според тях фирмите изсичат горите след спечелен търг или конкурс. Става традиция пожарите да избухват всеки път, когато се променя управлението на горския сектор. В момента секторът излиза от земеделското министерство и ще се управлява от БСП. Годишно за лесовъдни дейности се отпускат 40 млн. лв. В момента ги държи земеделското министерство, въпреки че Агенцията по горите е отделена от него от 18 юли. Тя работи и без устройствен правилник. Няма и решение кой ще ръководи новото ведомство. В момента то се оглавява от ексдиректора на националното управление по горите Илия Симеонов, което вече не съществува. Очаква се новият директор да бъде ресорният заместник-министър в земеделското министерство Стефан Юруков, който в момента е с неясни функции, а Илия Симеонов да остане негов заместник. Не работим по промени в Закона за горите, тъй като трябва да се вземе политическо решение, съобщиха още от агенцията. От няколко години има различни идеи за отделянето на стопанската дейност от държавната политика по залесяване, но така и не се стигна до компромис как точно да стане това. Различните проектозакони предвиждаха създаване на фонд „Българска гора“ и национална борса, която да контролира бизнеса с дървесина. Те обаче така и не влезнаха в парламента заради различия в управляващата коалиция. Боровете са пожароопасни „Горите, които изгоряха в началото на лятото, са били необезопасени и пожароопасни“. Това каза ръководителят на катедра „Лесовъдство“ в Лесотехническия университет доц. Георги Костов, цитиран от агенция „Фокус“. По думите му през 50-те и 60-те години са засети навсякъде иглолистни гори. Причината е, че те произвеждат много бързо дървесина, която се търси. Тези дървета обаче не са подходящи за географската ширина, обясни Костов. Според него мястото на иглолистните гори е високо в планината и на север. Естествено в природата на по-ниската надморска височина има широколистни дървета, основно дъбове. Те са приспособени за условия в долната зона, където е по-топло и са устойчиви на пожари. Според Костов новите насаждения трябва да са на широколистни дървета. Същото е мнението и на природозащитната организация „Зелени Балкани“. „Добре е да се засадят местни видове широколистни дървета, тъй като ще бъдат най-адаптивни към местните условия“, коментира Константин Дичев, експерт в сдружението. Според него най-подходящият вид е дъб, а не кедър, за какъвто настояват част от лесовъдите. Кедърът не е типично за тези ширини растение и също е пожароопасен, категоричен беше Дичев.