Георги Велев Божидар Данев е роден през 1939 г. в София. Завършва Техническия университет, след което започва работа в Института по кибернетика при Българската академия на науките. Две години е на специализация в университета в Хановер, Германия. След завръщането си в България през 1980 г. постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация (днес - Българска стопанска камара). От 1995 г. е изпълнителен директор на най-голямата българска лизингова компания "Интерлийз" АД. Член е на Съвета на директорите на "Солвей Соди", "Индустриален холдинг България", ПОК "Доверие". От 1993 г. до сега е председател на БСК. Г-н Данев, „Булгаргаз холдинг“ поиска шоково поскъпване на синьото гориво - можем да го наречем така, тъй като на 30% увеличение българската икономика трудно би могла да издържи. - Трябва да се опитаме да анализираме защо е това шоково поскъпване и защо го иска „Булгаргаз“. За целта първо трябва да знаем какви договорености има между България и „Газпром“. Засега такъв доклад не сме видели. Това, което „Булгаргаз“ дава като изявление, е, че предишното поскъпване е било недостатъчно и не покрива разликата в цените на газа, по които държавната ни компания го получава от „Газпром“. Фактически с новото искане за поскъпване те искат да компенсират предварително повишението, което има в тези цени. Така че не може да разгледаме този въпрос - дали исканията са некоректни, без да знаем причината, която ги е предизвикала. Трябва да се подчертае, че България има цена на природния газ, много по-ниска от тази в останалите страни от Европейския съюз. Някои експерти казват, че вече сме стигнали до тези нива? - Аз смятам, че това не е вярно. Моето мнение е, че сме все още далеч от тези цени, въпреки че те продължават да растат. Така че голяма част от българската икономика трябва да бъде предупредена, че стойността на енергията ще расте с такива темпове. Условно казано, цената ще достигне нивото в Европа в края на 2009 г. Оттам нататък трябва да се следи международната цена и методиката, по която се изчислява, и на тази база да се правят прогнозите. Това е най-опасното в българската икономическа сфера – няма прогнозируемост. Нито на цената на електромерите, нито на газа, нито на предлаганите продукти. Тук се появява един съвсем нормален въпрос. В общия европейски пазар ние не можем да имаме различна цена на природния газ от останалите европейски страни. А европейската структура е част от глобалния пазар. Така че ние трябва да се адаптираме към тази цена. На практика в момента България изнася национален доход. Това става с редица производства, които са енергоемки. Това е сериозна грешка в управлението на структурата на икономиката. Всички тези производства са конкурентоспособни единствено заради ниската цена на енергията. Ние не ползваме техния продукт с други производства, които да имат добавена стойност. Например ние сме едни от най-големите износители на черна мед. Защо тази черна мед се изнася, а не произвеждаме с нея други продукти? А след това да изнасяме стоки с по-висока степен на преработка. А как може да се постигне това? - Такива мощности трябва да бъдат построени. Именно затова инвестиционните ни усилия трябва да са насочени натам. Трябва да започнем да произвеждаме по-високотехнологични изделия. Или да бъдат вградени в други производства, например на двигатели. Фактически нашите усилия за структурни промени трябва да бъдат насочени към използването на такъв първичен продукт. А ние например черната мед я изнасяме, като конкурентоспособността се дължи единствено на ниските производствени цени. Според вас изкуствено ли се задържат цените на енергоресурсите у нас? - Цените на енергоресурсите в България се задържат главно заради криворазбраната социална политика. На практика в момента цените за битово потребление се субсидират от индустрията. За голямо съжаление структурата на потреблението в България не отговаря на тази в останалите развити страни. Съотношението между първичната енергия, която се внася, и крайното потребление е 46%. Тоест ние губим 54% от енергията. Това съотношение в останалите развити страни е около 65%. А има страни, в които то достига до 80%. Когато например използваме електроенергия да отопляваме дома си, се губят около 70% от нея заради двойната преработка. А използването на енергия от газ е много по-икономично. За съжаление потребителите на битова газ у нас са едва 1%. За ЕС те са 45 на сто, а има страни, в които има газифициране на 100%. Смятате ли, че трябва да се наблегне на природния газ за битови нужди? - Цената на газа е много по-ниска от тази на електроенергията. И тя ще е по-евтина за нас – независимо дали ще е с използване на когенерации или с директно включване към източници на газ. Могат да се отопляват всички обществени заведения, детски градини, училища. Ако отидем на средното европейско равнище, можем да икономисаме енергията, произвеждана от една голяма централа. Това е 2800 тона нефтен еквивалент. А това е икономията, ако повишим газификацията само с 15 на сто. Това показва, че ще е по-добре да преструктурираме потреблението, отколкото да влагаме пари в изграждане на нови мощности. Не казвам, че централи не трябва да се строят. Но те трябва да се използват за износ на електроенергия, за да се използва стратегическото положение на България. Но ние може рязко да подобрим структурата на потреблението в страната. Да сте чули в последните години „Булгаргаз“ да е инвестирала в нещо? Къде отидоха тогава средствата, които компанията получава? Парите се изсипват директно в бюджета, без да се използват за развитие на дългосрочни стратегии за инвестиции. От БСК бяхте предложили да се направи енергийна стратегия. Какво стана с тази идея? - Засега няма реакция. Ние направихме обществено обсъждане и подготвихме материал за това. Не може да станем богати, без да работим ефективно. Ако се хаби 46% от енергията, не можем да станем богати! Този луфт трябва да се обере. Ние предлагаме новият енергиен холдинг да бъде с хоризонтална, а не вертикална структура. НЕК трябва да се „развърже“. Трябва да се отдели преносът на енергия от производството на енергия, от търговията с електричество, от инвестиционното дружество за Белене. И всяко едно дружество да има само по един лиценз. Това е следствие от европейските директиви за т.нар. разопаковане. Предлагаме и сериозна промяна в ценообразуването и тарифите, които предлага Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Те в момента са формирани на разходен принцип, т.е. признават се всички разходи. Така не се отчита ефективността. На практика със сегашния начин на определяне на цените се наказват добре работещите предприятия и се стимулират нискоефективните. Това може да стане само с промени в Закона за енергетиката. Трябва да се направи нов закон, който да ползва примерите на другите европейски страни. На какъв принцип трябва да се определят тарифите? - Те трябва да се определят на база на ефективността или на база на международните цени. Това е положението – като не сте ефективни, няма норма на печалба. Изчисляването не е невъзможно, както показва практиката на другите европейски страни. Не е нормално цената за пренос на електроенергия да е равна на средната за ЕС, а на самата електроенергия да е толкова ниска. Във всички случаи ще се намали рязко нормата на печалба и ще трябва може би да се направят допълнително още инвестиции. Ще се промени и структурата на българския износ. Ще се увеличи износът на продукти с добавена стойност. Предприятията, които изнасят в момента, до няколко години ще се окажат неконкурентоспособни, ако не могат да направят съответните промени. Ето – в момента 16 на сто от българския износ е металургични продукти. Ако се качи цената на енергията, този процент ще стигне до 10 на сто. Така че, ако не се промени конкурентоспособността, предприятията ще бъдат принудени да намалят производството си или нормата си на печалба. В момента никой не знае официално колко е нормата печалба на предприятията.