От Националната служба по зърното и фуражите /НСЗФ/ съобщиха, че до момента са произведени 2,2 млн. тона зърно. В 50-те публични склада и 105-те зърнобази са прибрани 1,2 млн. тона пшеница и 204 млн. тона ечемик. От стара реколта в базите са останали 78 000 тона царевица и 14 000 тона слънчоглед. От службата обмислят да водят на отчет вече и рапицата, защото нейното производство расте заради използването й за биогориво. Според специалистите качеството на тазгодишната реколта е по-добро от миналата година. Съдържанието на глутен, който измерва протеина в пшеницата, е около 30 на сто. За сравнение в последните години е бил между 18 и 20. Анализите показват, че пшеницата първа група е 1,7 процента, във втора група са близо 22 на сто, а към трета група се причисляват около 76 на сто от пшеницата. “Трета група пшеница не означава непригодна за производство на хляб”, коментира пред “Класа” Злати Златев, председател на НСЗФ. Причината за големия процент пшеница в трета група било необичайно високото отпускане на глутена до 15-16 милиметра при норма от 10 мм. Така глутенът набъбва при производството на хляб, тестото става по-разтегливо и е проблем за хлебопекарите. Според специалисти от службата себестойността на културите е средно 50-60 лева за декар и твърденията на производителите, че разходите им достигали до 150 лева, са неоснователни. Стопаните искат по-високи цени за продуктите си, тъй като пшеницата поскъпна в цяла Европа и по този начин искат да компенсират огромните загуби от царевица и слънчоглед. Средно в страната цените се движат между 370 и 420 лв. за тон хлебна пшеница. Фуражът е около 350-370 лв. за тон. Дори и при тези цени производителите задържат продукция в хамбарите си. “Минали години по това време масово се продаваше хлебно зърно, за да се освободи място за царевицата и слънчогледа, но сега не го правят, защото пролетната реколта изсъхна и много малко ще се прибере от нея”, каза Златев. Според него блокирането на търговията е голяма грешка и е съмнително, че поскъпването ще продължи. Съхраняваното под навеси зърно има опасност да бъде нападнато от вредители. Шефът на службата смята, че дори при средни добиви 220 кг на декар производителите ще компенсират загубите от другите зърнени култури. От Пловдивската стокова борса съобщават, че се има стабилност в котировките “продава” на брашното. За август те са неизменни, макар и в широк ценови диапазон. Тип 500 се предлага в границите 550–625 лв./тон, тип 700 – между 533 и 608 лв./т, а тип 1150 – при нива 517 – 567 лв./т. Мелничарската промишленост е един от основните, ако не и основният потребител на пшеница, тази ценова устойчивост на брашното брокерите тълкуват като липса на по-нататъшни инфлационни очаквания от страна на мелничарите и отказ да дават повече от 300–320 лв. за тон пшеница. Брокери твърдят, че устойчивостта на котировките на брашната при тези ценови нива е “жълт картон”, който мелничарите показват на зърнопроизводителите, защото не продаваха зърно в очакване на по-високи цени. На борсата за основни селскостопански стоки отсъстват предложения за продажба на ечемик и овес и това доведе до оттегляне на много купувачи за тези стоки. Търсенето на слънчоглед продължава да бъде на 420 лв./т.