В България се пилее 1/4 от тока

Около 25% от електроенергията, която се произвежда в България, се губи по пътя между производителя и потребителя. Не е възможно по едни и същи кабели през годините да са се повишили загубите по електрическата мрежа. Факт е, че електромерите са остарели и не измерват вярно потребената електроенергия, но едва ли с това може да се обяснят загуби от 30% спрямо брутото потребление у нас.
Инж. Димитър Бучков, експерт към парламентарната комисия по енергетика Около 25% от електроенергията, която се произвежда в България, се губи по пътя между производителя и потребителя. Не е възможно по едни и същи кабели през годините да са се повишили загубите по електрическата мрежа. Факт е, че електромерите са остарели и не измерват вярно потребената електроенергия, но едва ли с това може да се обяснят загуби от 30% спрямо брутото потребление у нас. Ръководителите на енергетиката ни не признават, че загубите на електроенергия поради кражби са главозамайващо високи. Загубите в някои други страни са: САЩ – 5,5%, Япония – 5,2%, Франция – 7%, Германия – 4,9%, Италия – 6,4% , и това е постоянна тенденция. Изводът е, че в България загубите на електроенергия се формират главно от кражбите й. У нас се пилее почти 25% от производството на ток. В последните години електроразпределителните дружества предприемат мерки за изнасяне електромерите на потребителите на места, достъпни за контрол, и това даде значителни резултати в намаляване на кражбите. Загубите през 2004-та бележат спад, който е в резултат на предприетите мерки, но за съжаление през 2005-а отново нарастват. С 10% по-малко загуби = тока от 1 реактор на „Белене“ Ако загубите в електроенергетиката ни спаднат с 10%, ще има около 16% свободна електроенергия, което е равно на произведения ток за една година от 1 ядрен реактор с мощност 1000 мвт - като предвидените за АЕЦ “Белене”. Това реално може да се постигне. Вместо да се строи нова АЕЦ, трябва да се инвестира в замяна на производствени съоръжения в самите централи, трансформатори с по-малки загуби в подстанциите. Самите подстанции, както и голяма част от далекопроводите в страната са морално остарели, което допълнително увеличава загубите по мрежата. Ако се намалят загубите по електропроводите и се овладеят кражбите, загубите ще бъдат значително по-малки. Преди години Италия вложи над 1 милиард евро за т.нар. смарт митърс (умни, или многотарифни електромери), с което драстично намали загубите на електроенергия. Разбира се, това беше съпроводено и с други технически решения. През 2007 г. инсталираните у нас бруто мощности по данни на НЕК са 11461 мвт, а реалната мощност, която може да се ползва, е 8643 мвт. Дори и при краткотрайно върхово натоварване на мрежата от 6700 мвт системата ще разполага с 22% резерв. До 6900 мвт стигна потреблението на ток в страната през януари 2008 г. само за един час от денонощието, с което министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров иска да обоснове изграждането на АЕЦ ,,Белене”. Очевидната наличност на достатъчен резерв от мощности се вижда и от данните (Табл. 4). АЕЦ “Козлодуй” произвежда 42% от нужния ни ток По данни на НЕК ТЕЦ-овете при нето инсталирана мощност от 4934 мвт произвеждат по-малко ток от АЕЦ “Козлодуй”, чиято реална мощност в момента е само 1900 мвт. След 2006 г. се наблюдава тенденция за изравняване на производството на ток от атомната централа и термоцентралите. За 2006 г. АЕЦ ,,Козлодуй” произвежда около 42% от необходимия ни ток, ТЕЦ-овете на местни горива - 32%, а ТЕЦ-овете на вносни - 16%. ВЕЦ-овете са произвели около 10% от общото количество ток. Произведената през 2007 г. електроенергия от ТЕЦ-овете леко превишава тази от АЕЦ “Козлодуй”. Сегашното потребление на електроенергия може да се понесе с лекота от електроенергийната ни система, стига да не се се затварят ТЕЦ-ове заради намалените квотите за въглеродни емисии. У нас все още големите натоварвания са през зимата. Решението: ПАВЕЦ „Чаира“ За следващите години се очаква да има промени в потреблението на електроенергия, като то ще става все по-неравномерно. Това силно ще промени характера на графиците за натоварване както в зависимост от сезоните, така и в зависимост от броя на потребителите. България ще има нужда от електроенергия, произведена от централи с по-голяма гъвкавост в регулирането на работа – т.е. които да могат да бъдат спирани и пускани в момента, когато са необходими. Това могат да бъдат ТЕЦ -ове, работещи с висококалорични въглища, водни и газови централи с мощност не по-голяма от 360 мвт, защото толкова са необходими на системата. Единият от вариантите за покриване на максималните нужди от ток у нас е разширението на долното водохранилище на ПАВЕЦ ,,Чаира”. Така от съоръжението ще могат да се произвеждат по 800 мвт ток не само за 8 часа - както е сега, а за 21 часа. Подвърховата част на товаровия график може да се поеме и от ПАВЕЦ ,,Чаира” при значително малки разходи за разширение на долното езеро. Инвестициите са по възможностите на НЕК. Така ще бъде осигурен гъвкав резерв от 800 мгв за работа на “Чаира” за по-дълго време. Няма нужда от нова голяма мощност На България не е необходима нова базова централа с 1000 мвт мощност, а по-малка, която да бъде включвана при нужда. А и да се разчита на износ, е доста съмнително, като се имат предвид намеренията на балканските страни да изграждат собствени мощности. В региона излишък на ток има и в Румъния. В България - според програмите за рехабилитация на остарелите производствени мощности, за енергийна ефективност, за изграждането на заместващи мощности и на нова АЕЦ, ще разполагаме с бруто производствени мощности от около 13 500 мвт. Ако не се построи АЕЦ ,,Белене”, те ще са около 11 500 мвт - при условие че потреблението не надхвърля 7000 мвт. Всяка страна на Балканите има намерения в близките 5 г. да построи нови енергийни мощности и ако се развива регионален пазар, ще бъде в рамките на авариен обмен и покриване на сезонни дефицити в някоя от страните. Това означава, че за в бъдеще не се предвижда да има сериозен износ на електроенергия. Що се отнася до създаването на национален електроенергиен пазар, тази задача също не изисква изграждането на голяма единична мощност. По-скоро е нужна политика, която да провокира създаването на малки електроцентрали, които да се конкурират помежду си, за да се намали цената на тока. Освен това е важно да се наблегне на рехабилитация на остарелите мощности и изграждането на заместващата в ТЕЦ ,,Марица-изток 1”. Възраждането на термоцентралите на местни въглища означава, че трябва да спрем продажбата на емисии, което сега се възприема като мода, без да се държи сметка, че след време България ще има нужда от собствените си резерви от емисии на газове. Строителството на втора атомна – фалит за ТЕЦ-овете Не е ясно какъв пазар на електроенергия може да има в страна, в която един производител като АЕЦ „Козлодуй“ покрива почти цялата базова част на товаровия график. Построяването на АЕЦ „Белене“ означава фалит на всички ТЕЦ-ове на местни въглища, защото те не могат да бъдат бързо регулирани и се ползват само за базисни централи. Цената на тока от атомни централи е два пъти по-ниска от тази от термичните. Това е и причината всички потребители на свободния пазар да искат да купуват от АЕЦ. Не трябва да се забравя, че при пазар на електроенергия една нова голяма единична мощност като АЕЦ „Белене“ трябва да си осигури резерв, който да заплаща като разполагаема мощност. Въвеждането на зонални цени също би направило пазара ни по-конкурентен. Или пък АЕЦ ,,Козлодуй” да се извади от либерализирания пазар. Това би осигурило пазар на произвеждания от централите на местни въглища ток и би стабилизирало финансовото им положение. Ще бъде запазено и използването на местни въглища като ресурс. Управляващите обаче твърдо са решили да построят обект, който ще струва около 4 млрд. евро. Но това е силно занижена цена. С допълнителните части на проекта АЕЦ „Белене“ ще струва най-малко 8 милиарда, което е малко повече от 50% от държавния дълг. Според документите вложените досега средства по размразяването на обекта са около 800 000 лв. А откакто е размразен, там вече ежегодно изтича река от милиони за неясни разходи. Въпросът за изграждането на АЕЦ ,,Белене” е свързан с непредсказуеми последици за икономическата стабилност на страната. Какъвто и да е ръстът на потребление на електроенергия в региона, износът на ток от България ще бъде определено ограничен и силно зависим от сезоните. За да си възвърнат парите, фирмите инвеститори в “Белене” ще трябва да имат около 16% годишна възвращаемост от блоковете, а за целта те не трябва да спират да работят. Не е ясно кой в момента ще има нужда от толкова големи количества ток за внос! Първоначалната идея беше АЕЦ „Белене“ да се строи с изцяло частни капитали, а вече са осигурени два държавни заема за 600 млн. евро от Евратом и ЕИБ. А след като се размрази строителството на ,,Белене”, тепърва ще се прави национална енергийна стратегия, която - няма как - ще трябва да се нагласи към АЕЦ-а. Сегашният икономически министър Петър Димитров също твърди, че проектът ще струва около 4 млрд. евро. Но пропуска да спомене че трябва да се изграждат електропроводи 400kV, а може би и 720KV, за да се изнесе произведения от АЕЦ-а ток, и то, без да се знае в коя посока.

Станете почитател на Класа