Нивото на развитие на демокрацията и пазарната икономика в България може да се оцени в международен мащаб като относително добро, но в сравнение със съседите й в региона в момента то е средно. Този извод съдържа публикуваният вчера в Берлин трансформационен индекс на германската фондация „Бертелсман”, изготвен въз основа на сравнително изследване, в което са включени 125 държави в преход. Неправителствената организация изготвя такъв доклад от 2003 г. насам. В изготвената класация за нивото на развитие България заема 15-о място, като по отношение на политическия мениджмънт дори е поставена на 13-о място. Повечето от новите членки на Европейския съюз (ЕС) и развиващи се страни като Корея, Чили или Уругвай получават по-добра оценка. Въпреки това България и Румъния са в групата с напредналите демокрации. В Индекса на страните в преход за 2008 г. фондацията ги отделя по тристепенна скала на напредналост в политическо отношение. В проучването се стига до извода, че "не навсякъде по света под поставения етикет на демокрацията може да се открие наистина такъв режим". Броят на демокрациите по света се увеличава, въпреки че едновременно с това голяма част от тях развиват във вътрешнополитически план авторитарни режими, констатира докладът на “Бертелсман”. В него се цитира изследване, според което едва 22% от българите са удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в страната. Правителството да възстанови доверието в политиката си За българското правителство най-важната задача в момента е да възстанови доверието на обществото във водената от него политика и да се профилира като надежден партньор в Европейския съюз, препоръчват от фондация “Бертелсман”. Като нова страна - членка на ЕС, в момента България е изложена на опасност да изгуби от погледа си бъдещите политически задачи и да не действа достатъчно интензивно. Въпреки постигнатия напредък в политиката и икономиката през изминалите години необходимостта от реформи в страната е все още много голяма. В сравнение с конкурентите си от Източна Европа България не би достигнала позиция над средното ниво, ако не предприеме съответните действия. Според трансформационния индекс България е най-бедната държава - членка на ЕС. Основната задача на правителството ще бъде да се промени това състояние и да се запази стабилният растеж. Трансформационният индекс на фондация „Бертелсман” препоръчва премахването на бюрократичните пречки - най-вече на трудовия пазар, за да се повиши инвестиционната готовност на чуждестранните фирми, които играят съществена роля за икономическия напредък на България. Нарастват популизмът и национализмът, застрашена е етническата интеграция Във вътрешнополитически план се отбелязват нарастващ национализъм и популизъм, както и формиране на все по-силна неприязън към малцинствата – антитурски и антиромски настроения. Тези процеси застрашават политиката на етническа интеграция, която досега се приемаше като успешен модел в България. Етническият мир не трябва да се смята за даденост, а да се защитава. По тази причина правителството в София трябва да засили действията си тъкмо в тази област, като се имат предвид и предстоящите преговори за членство на Турция в Европейския съюз. Според „Бертелсман“ като съсед на Турция и като страна с турски етнос България трябва да подкрепя членството й в ЕС и да сподели опита си с нея в името на по-доброто преодоляване на трудностите при преговорите на Анкара. Поради геополитическото си положение България би могла да играе важна стабилизираща роля като „адвокат” на своите съседи и посредник по въпросите, свързани със статута на Косово. Процесите на развитие в България не са изключение в Европа. „Източна и Югоизточна Европа през последните 2 години се характеризираха с още по-силна консолидация на демокрацията и пазарната икономика. В някои източноевропейски страни обаче тази тенденция беше съпътствана от нарастване на политическата поляризация и укрепване на популистките партии. В правителствата на Полша и Словакия например участваха представители на дяснопопулистки и радикални партии. Техният безкомпромисен стил на управление, най-вече в Полша, доведе до влошаване на оценките относно качеството на демократичното развитие. В Унгария се втвърдиха политическите фронтове между правителството и опозицията, а в Словения работата на правителството се характеризираше с подход на конфронтация“, се казва в доклада на „Бертелсман”. Югоизточна Европа: Бедност, социална изолация, лошо здравеопазване Същевременно процесът на икономическа трансформация в Източна и Югоизточна Европа се оценява като намиращ се в доста напреднала фаза. Въпреки това между отделните страни продължават да съществуват големи разлики по отношение нивото на доходите и степента на социално неравенство. Особено в бедните страни от Югоизточна Европа са силно изразени и структурно затвърдени социалната изолация, бедността и проблемите в здравеопазването и образованието. Босна и Херцеговина е на последно място в групата, която иначе е на ниво над средното в световен мащаб. По отношение качеството на икономическата си система първенецът Чехия има съвсем малка преднина пред Естония и Словения. Източна и Югоизточна Европа се отличават от другите региони в света с перспективата си за членство в ЕС като важен стимул в процеса на политически и икономически реформи. Не на последно място, поради относително високото образователно равнище, сравнително слабо изразените социални противоречия и активното гражданско общество Източна и Югоизточна Европа е най-успешният регион в преход в света, се подчертава в доклада. *Фондация „Бертелсман” е учредена през 1977 г. от немския медиен предприемач Райнхард Мон. Фондацията се ангажира с каузи в сферата на международното разбирателство, образованието, икономиката, социалната защита и здравеопазването и насърчава мирното съжителство на различните култури.