Иглика Горанова 11 регулаторни режима отпадат и 15 се смекчават, обяви тези дни тройната коалиция. Лидерите Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски уточниха след заседанието си на Хисаря, че така облекчават бизнеса и правят стъпка напред към създаване на по-добра икономическа среда. Стъпката е продиктувана от Българска стопанска камара (БСК), но мнението на бизнеса е, че това е недостатъчно. 450 режима регулират стопанската дейност Около 450 са режимите у нас, които регулират стопанската дейност. По всички тях и централната, и местната власт прибират такси от бизнеса. За гражданите тези режими са около 800. Събирането на такси за част от тях е незаконно, предупредиха от БСК. Като например правото за строеж, което издава общината. В общините цените за издаването на такова разрешително са различни, макар че по закон трябва да са в зависимост от административните разходи, които се влагат в услугата. В София например административният разход за издаване на разрешително е толкова, колкото и в Плевен. Чиновникът бърка в компютъра, прави справка с регистъра и издава скица и разрешително. Идеалният вариант, който обикновено почти не се случва. Персоналният рушвет Причината: покрай тези режими има прекрасна възможност за персонален рушвет на чиновника. И тя се нарича мълчалив отказ. Ако има нещо, което да тормози бизнеса повече от големия брой регулационни, лицензионни и разрешителни режими, това е свещеното право на мълчалив отказ, което нашето право позволява. Мълчалив отказ се практикува навсякъде в държавните институции и общини и със сигурност е една от причините имотните агенции да отчитат, че сделки за недвижима собственост правят основно бюджетни служители. „У нас мълчаливият отказ е форма на корупция“, твърдят депутатите и в десния, и в левия кулоар. Но засега не демонстрират политическа воля да решат проблема законодателно. Макар да има готово решение – да се замени правото на мълчалив отказ с правото на мълчаливо съгласие. Сладкият механизъм Чиновниците защитават със зъби и нокти правото на мълчалив отказ. Неговият механизъм е прост, но и гениален. Той се основава на разбирането: тук има една работа, едни хора и едни пари. Свършваме работата на хората и взимаме парите. В този смисъл буквално има надпревара кой най-много да откаже мълчаливо. Говори се, че класацията на най-често употребяващите мълчалив отказ засега се води от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Навикът му да отказва мълчаливо стигна чак до Европейския съюз. Оттам наскоро попитаха България защо екологичното ведомство не иска да прави оценка по ОВОС на канадската фирма „Дънди Прешънс“, въпреки двете решения на ВАС в полза на фирмата. От ЕС не знаят, че в случая няма нищо лично. Просто това е практика, която законът позволява. И Чакъров се възползва. Вместо да издава разрешителни в срок за събиране на отпадъци, от МОСВ предпочитат да не правят нищо. Нито дават разрешително, нито отказват мотивирано на фирмите. Наскоро стана ясно, че на 15 фирми, които са кандидатствали за издаване на разрешително за съхраняване и извозване на отпадъци, им е прекратена процедурата, без мотивиран отказ. Мълчаливият отказ се използва и за разрешителни по ОВОС. „ Когато се плати определена сума на когото трябва, изведнъж документите се придвижват и няма проблем“, обясни в парламента депутатката Евдокия Манева. Същото са забелязали и от стопанската камара при лицензионните режими – за сделки, които касаят стратегически интереси – сделки с оръжие, здравето на хората и т.н. „Ние също искаме да се мине от мълчалив отказ към мълчаливо съгласие, защото така администрацията ще бъде мотивирана да излиза с решения в законовия срок и няма да се получава дълго мотаене“, обясниха от БСК. Като прагматични хора обаче от там са леко скептични, че политиците ще накарат администрацията да спазва правилата. Дисциплината Ако принципът на мълчаливото съгласие се приложи и при лицензите, чиновниците ще бъдат сериозно мотивирани да си вършат работата в срока, който им е определил законът. Защото ако бюрократът си замълчи, се счита, че е издал разрешение. Такава е и практиката в европейските страни, където разбирането е, че администрацията е слуга на данъкоплатеца. Там срещу определена такса получаваш услугата си навреме, а не мълчалив отказ и покана за рушвет, както се случва тук. Факт е, че тази европейска практика се обсъждаше и в средите на БСП. Постепенното изместване на мълчаливия отказ от мълчаливото съгласие е идея, която се споделя от голяма част от управляващите. Административната „революция“ обаче не се състоя. На народните представители не им достигна смелост и те не направиха промяна в Административно- процесуалния кодекс, който да отмени мълчаливия отказ. Това обаче не пречи да се поправят. Опозицията има готовност да внесе предложение за промяна и ако имат достатъчно политическа воля, тя може да се случи. Резервният вариант Докато чака този обрат , бизнесът излезе с разумно предложение – до март да се сложи ред в регистъра на регулаторните режими. Той да стане подреден, достъпен и прозрачен. В него да бъдат записани всички режими, по които е законно да се искат такси. Освен това да се приложи и контрол върху срока на издаване на разрешителни и лицензи. Когато той не бъде спазен, чиновникът да бъде санкциониран. Това е добра стъпка към промяната от мълчалив отказ към мълчаливо съгласие. И също така сериозен коз в битката срещу корупцията.