Националната следствена служба се бори за оцеляването си като частна фирма в пазарна икономика. При наличието на толкова опитни следователи делата затрупват основно дознателите в МВР. Излиза, че главният проблем на службата е да й се намери работа, т.е. там да се върнат за разследване икономическите, финансовите и данъчните дела, подкупите, трафикът на хора и организираните престъпни групи, наркотиците и убийствата. По традиция в последните години следствието се игнорира, а битките за закриването му не стихват. Миналото лято подпочвените мътни води в службата изригнаха на повърхността като гейзер. Две съкращения на имена – А.Ал. и Р.Овч. в писмото на арестувания шеф на столичното парно Вальо Топлото разтресоха държавата, а последвалият скандал между шефа на НСлС Ангел Александров и министъра на енергетиката Румен Овчаров роди оставките им. От това пък се наложи изводът, че политическата намеса загробва следствената служба. Благодарение на същата служба обаче през м.г. на правосъдие им замириса на Николай Методиев - Пилето, на сводниците от Варна, на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, на депутата Павел Чернев и т.н. Значи професионализмът в службата е безспорен. Признава го и главният прокурор Велчев, който пророкува, че през настоящата година следствието ще се оттласне от дъното и с поправки в НПК ще бъде натоварено с повече работа. Дано Велчев излезе повече прав от скептичния шеф на службата Бойко Найденов. Въпросът му: „А къде е дъното?“ май крие подозрението, че може и още надолу.