Николета Стойчева На семинара на тройната коалиция на 8 и 9 февруари в Хисаря бе обсъждана идеята за реформиране на осигурителната система. Промените ще се изразяват във включването на държавата като особен осигурител. Така тя трябва да поеме 1/3 от тежестта. До това намерение се стигна след драстичното нарастване на дефицита на Националния осигурителен институт през последните години. За 2008 г. той възлиза на около 1,971 млрд. лв., които държавата трябва да покрие, за да се изплатят предвидените пенсии за т.г., които са в размер на 5,6 млрд. лв. Заложените приходи от осигуровки възлизат на около 4,8 млрд. лв., от които делът на държавата е около 2,180 млрд. лв. Тези средства идват обаче от данъците на работещите. По този начин веднъж се плащат осигуровки и втори път се покрива недостигът от данъци. Реформа за сметка на служителите Идеята за влизането на държавата като особен осигурител с 1/3 на пръв поглед изглежда приемлива. Числата обаче недвусмислено показват, че поемането на около 33% от тежестта ще се отрази доста благоприятно за работодателите и в много по-малка степен – за работниците. От 1 януари 2008 г. осигурителната тежест се поделя в процентно съотношение между работодатели и служители 60% на 40%. До края на 2007 г. делът бе съответно 65% на 35%. По този начин средствата за осигуровки, които плащат служители, са нараснали с 5%. Ако държавата поеме 33% от тежестта, това означава, че работодателите ще плащат с около 27% по-малко, а работниците – едва със 7%. По този начин средства ще бъдат спестени предимно на бизнеса за сметка на минималното намаляване на разходите за осигуровки на самите работници. Минималните прагове Средното нарастване на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи през 2008 г. е с над 26%. Това се налага вследствие на увеличаване на минималната работна заплата от 180 на 220 лв. и договореното увеличение между работодатели и синдикати с 25%. Така общото средно покачване се изчислява на около 26,1 на сто. Доводът за подобни мерки е, че така се гарантирали по-високи заплати на служителите. Да, това е вярно, но само отчасти. Първо, гарантираният минимум наистина може да доведе до покачване на доходите на определени социални групи. В по-честия случай обаче просто се изкарва на светло част от получаваното и допреди 1 януари 2008 г. месечно възнаграждение. По този начин сумата, върху която се удържат данъци и осигуровки на работниците, се покачва. И дори и осигуровките да бъдат намалени примерно с 2-3%, на практика това няма да доведе до реално намаляване на сумата, която се удържа на служителя. Това е в добрия случай. При по-лошия вариант и при по-голямо покачване на минималния осигурителен праг тежестта на работника може дори да се увеличи, а не само да не се намали. Това естествено зависи от заплатата, която получава. Покачване на здравната вноска Още по-тежко става положението за работника, ако тройната коалиция реализира идеята си да увеличи здравната вноска с 2 или 3 на сто. Много често ресорният министър проф. Радослав Гайдарски казва, че това покачване ще бъде за сметка на намаляване на друга осигурителна тежест. Синдикатите обаче са категорични, че вдигане на която и да е вноска може да стане само за сметка на работодателя. Бизнесът обаче едва ли ще се съгласи на подобни мерки. Напротив. От години частният сектор настоява за намаляване на осигуровките. Като аргумент и от политици, и от работодатели се изтъква излизането на доходите на светло. Допълнително преимущество има тази теза и след въвеждането на единната данъчна ставка от 10% от 1 януари 2008 г. Според експерти голяма част от доходите в сивия сектор са излезли на светло заради ниската ставка. При осигуровките обаче ситуацията е различна. Там тежестта е в размер на 33,7%. От тях 20,7% се поемат от работодателя и 13% - от служителите. Според експерти тази тежест е прекалено висока. Затова част от управляващите са склонни да се съгласят с бизнеса и да се направи опит тя да се намали. Ако паралелно с това обаче се увеличи здравната вноска, ефектът няма да е особено голям. Единственото, което ще се случи, е да се компенсира покачването на едното перо с намаляване на някое от другите. В най-добрия случай тежестта може да падне с около 3-4% за работника и с около 25% за работодателите. И това е само при условие, че управляващите реализират идеята си за включване на държавата като особен осигурител с 1/3. Важна подробност, която политиците не споменават естествено, е какво ще се случи със системата, ако се осъществи и вариантът за демонополизация на здравната каса. В момента държавата осигурява един особен контингент от хора като пенсионерите, децата, военните и т.н. Само че тя не плаща за тях 6% вноска, както всеки работник. Напротив, плащат се около 1 лев на човек на месец. Докато всички ние плащаме няколко пъти повече. Ако парите обаче минават през частни каси, държавата ще трябва да плаща и за своя контингент по 6%, а при вдигане на вноската - 8-9%. Това ще я натовари допълнително с няколко стотици милиона на година. Никой частен фонд няма да се съгласи да поеме пенсионери, сираци и т.н. срещу малката сума, която в момента дава държавата. Ето това е причината определени кръгове в управляващата коалиция да не желаят да въведат пазарните механизми в сектора. Защото най-големият длъжник на НЗОК в момента е самата държава.