Руслан Йорданов Разкритият от датската полиция заговор за убийството на 73-годишния художник Курт Вестергаард може да разгори тлеещите въглени на «карикатурната истерия» отпреди две години. Тогава Вестергаард изобрази чалмата на пророка Мохамед като бомба със запален фитил и заедно с още 11 свои колеги, които публикуваха творбите си в датския вестник „Юландс-постен“ предизвика кървави безредици и престрелки из целия ислямски свят. От Либия до Индонезия разгневени тълпи щурмуваха западни посолства и се гърмяха със собствената си полиция и армия. Безредиците през февруари 2006 г. отнеха двайсетина човешки живота и показаха, че липсата на превод между културите заплашва да подпали съвсем реална война между цивилизациите с планетарни последствия. Европейската преса се солидаризира с карикатуристите, опирайки се на свободата на словото. За ислямския свят пък е трудно да разбере защо свободата може да се употребява за поругаване на техните светини. И на Изток изобразяването на Мохамед е било дълги векове повод за разгорещени спорове между шейхове и художници, завършвали често с падане на глави. Лице с було Табуто върху свещените образи тръгва от Стария завет и обхваща зографисването на Бога, ангелите и пророците. Гледането на Всевишния също е забранено за всички с изключение на пророците и обитателите на Рая. В своето видение на Божия престол пророк Исаиа разказва: “Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше“. В Корана се съдържа предупреждение към художниците, че в деня на Страшния съд Бог ще поиска от тях да съживят нарисуваните от тях същества. И ако не успеят, ще бъдат пренасочени по местожителство към огненото езеро в ада. Мохамед въвежда забраната не от позицията на художествен критик. Просто по времето, когато той провъзгласява своя призив за подчинение на единния Бог, арабските племена са боготворели идоли от дърво и камък. Почти всички битки, които пророкът е водил срещу своите съплеменници, е с цел да ги откаже от идолопоклонството (ширк) и невежеството (джахилия). Когато Мохамед завладява родната си Мека, първата му работа е да иде в светилището Кааба и с тоягата си да разбие намиращите се там 360 идола. Легендата гласи, че през XIV век първи го е зографисал персийският миниатюрист Ахмад Муса от Табриз, който впоследствие се разкаял и дорисувал покривало върху неговия лик. Обикновено на картините, показващи как пророкът върху митичния кон Бурак, съпроводен от рояк ангели, да се отправя на нощното пътешествие (мирадж) до седмото небе, лицето му е обгърнато от було. Взаимно незнание Художниците от Изтока като цяло се въздържали да рисуват портрети на Мохамед и по други причини. В хадисите (разкази за живота на пророка) на Бухари се цитира впечатлението на неговия съвременник Абу Хураир, че не е виждал през живота си по-красиво от лицето на пророка, което било сякаш самото слънце. Забраната върху лика на пророка е свързана и с личното му притеснение, че след смъртта му вярващите ще започнат да го обожествяват, отчасти като се кланят на негови изображения. Живелият преди 14 столетия арабин не е знаел, че в бъдеще ще има светска държава, свободна преса и карикатуристи, които със сатиричните си рисунки ще бичуват недъзите на обществото. Съвременните европейци пък трудно ще се примирят със съществуването на забранени за критика и осмиване теми, след като християнството е станало обичаен повод за свободни шеги в техните страни. Casus belli - /лат./ повод за война.