Машинациите на 31-годишния дилър в „Сосиете Женерал“ Жером Кервиел провалиха шансовете на служителите във френските банки да бъдат повишени до търговския етаж, са гласовете, които се чуват все повече във Франция. Двайсет и осемгодишният Кервиел става брокер в „Сосиете Женерал“ през 2005 г., след като е прекарал пет години в отдела за контрол и съблюдаване на правилата към т.нар. мидъл офис на банката. Миналия месец „Сосиете Женерал“ го обвини, че с търговията си е натрупал загуби в размер на 4,9 млрд. евро. „Мидъл офисът ще изгуби функцията си на трамплин към поста на брокер“, заявява Гаел де Рокефюл, съветник по въпросите на човешките ресурси във финансовата индустрия, работещ за парижката „Корн/Фери интернешънъл“. „Тази професионална трансформация бе трудна по начало, а сега е абсолютно невъзможна поне в близко бъдеще“, допълва той. Обикновено френските мениджъри биват набирани от престижните висши учебни заведения, като „Ейч И Си скул ъф бизнес“ в предградията на Париж, а не от провинциалния университет „Лион ІІ“, където Кервиел е завършил магистратурата си по банково дело, казват специалистите в областта на човешките ресурси. Според „Сосиете Женерал“ познанията на Кервиел за системата за контрол в банката са му позволили да „скрие“ 50 млрд. евро в залози в търговията с фючърси на европейските борсови индекси. (На практика той е залагал в каква посока ще се движат пазарите – бел. ред.) Работещите в бек и мидъл офисите осигуряват административна подкрепа на брокерите, изпълняват задачи по управление на риска и следят за спазването на правилата. Печелят между 60 000 и 120 000 евро годишно, включително бонуси, докато най-добрите брокери могат да стигнат до 4 млн. евро, заявява Винсен Рьоте, оглавяващ парижката „Демос“, компания, която обучава професионалисти във финансовата сфера. Парите от бонуси „Възможността да спечелят повече пари във фронт офиса винаги е била съблазнителна за онези, които са се справили добре с работата в бек и мидъл офиса“, заявява Шарлот Жофре, експерт по контрол на риска в лондонската „Рискедж“, занимаваща се с консултация в областта на валутната търговия. Жофре преподава именно това в Университета „Лион ІІ“. По време на разпитите на 26 и 27 януари той заявява пред прокурорите, че се е надявал да получи бонус за работата си през 2007 г. от 600 000 евро. По думите му банката е дала да се разбере, че премията всъщност ще бъде наполовина по-малка. Според прокурорите примамката на бонуса го е мотивирала да направи залози, които надвишават лимита на банката. На 5 февруари Кервиел, който признава, че е обезпечил търговията си с фалшиви хеджове, заяви пред „Франс прес“: „Поемам своя дял от вината, но няма да бъда изкупителна жертва на „Сосиете Женерал.“ Той бе обвинен в злоупотреба с доверието, фалшифициране на документи и неоторизирано проникване в компютрите на втората по големина банка във Франция. Кервиел бе вкаран в затвора на 8 февруари. Делта едно Водещите френски банки разполагат с около 1500 брокери, гласи проучване на парижкия банков сектор от 2007 г. През миналата година в Лондон са работили приблизително 30 000 брокери, според Службата за надзор на финансовите услуги - британският регулатор в сектора. Жан-Пиер Мустие, оглавяващ инвестиционното банкиране в „Сосиете Женерал“, заявява, че Кервиел не е изкачил „обичайната стълбица до търговския етаж“. По принцип банката „вербува“ брокери директно от университета, като се търсят хора с математическа или финансова специалност, заяви Мустие в конферентен разговор с журналисти на 27 януари. Повишението на Кервиел бе признание за отличната му работа, допълва той. Като брокер Кервиел работел в отдел „Делта едно“ и се специализирал в търговията с фючърси на европейските борсови индекси. Задачата му била да прави залози върху малките ценови разлики между отделните договори, а не да залага върху тренда на пазара, заявява Мустие. Той е трябвало да хеджира цялата си позиция, така че при грешка да се върне на нула. Закриването на търговията му в германския DAX Index и паневропейския Euro Stoxx 50 доведе до загуби, пет пъти по-големи от известния удар на Ник Лийсън от $1,4 млрд., който през 1995 г. срина старата и солидна британска банка „Беърингс“. (Лийсън действаше от офиса на трезора в Сингаруп – бел. ред.). „Кервиел е познавал работата на бек офиса много добре също както Лийсън“, заявява Шон Спингър, главен изпълнителен директор на лондонската „Нейпиър скот екзекютив сърч“. „След постъпката на Кервиел вече е изключително трудно за служителите на мидъл офиса да станат брокери.“ „Строга независимост“ Прокурорът Жан-Клод Марин заяви пред медиите, че Кервиел е използвал знанията, придобити от работата му в мидъл офиса, и понякога се е възползвал от паролите на колегите си, за да задвижи търговията си. Прикрил е действията си с фиктивни сделки, които е подкрепил с подправени документи, обяснява Марин. На 4 февруари френският министър на финансите и икономиката Кристин Лагард представи резултатите от разследването на скандала. Тя призова за по-строго разделение между фронт и бек офисите в банките. „Би било подходящо да се съблюдава строга независимост между фронт офиса и отделите за контрол“, заяви тя. Повечето от 24-те колеги на Кервиел от университета са изкарали стаж в някоя водеща финансова институция. Около 11% от преминалите програмата след създаването й през 80-те са си намерили работа във фронт офис, някои в търговията, гласят данните от изследване на студентската асоциация, проведено сред над три четвърти от завършилите студенти. Възможно е банките да засилят обучението и възнаграждението на служителите в мидъл офиса заради случая Кервиел, смята дьо Рокефюл. „Френските финансови институции дават по-малко възнаграждение на хората от мидъл и бек офиса в сравнение със заплащането на същите функции в американските и британските им съперници“, отбелязва той. Набирането на риск мениджъри и служители за мидъл офиса може да достигне рекорден брой през 2008 г. „Сложността на продуктите, с които се борави във фронт офиса прави задачата на хората от мидъл офиса много важна.“ Според други обаче възможно е и банката съвсем умишлено да си е затваряла очите за делата на Кервиел, докато е носил печалби. По собствените му признания той е използвал изключително прости методи, с които е заблуждавал началниците си. Дори разпращал фалшиви e-mail съобщения, за да прикрива дейността си. „Техниката, която използвах, не беше изобщо сложна за разгадаване, но явно служителите по сигурността не са си вършели работата, коментира Кервиел. - Нямаше нищо свръх конспиративно в действията ми", завършва той. По „Блумбърг“