Ален Фожа Вестник "Монд" Европейците гледат с доста лошо око на икономическата политика на САЩ през последните няколко седмици и това не може да не проличи на срещата на Г-7 в Токио, събрала финансовите министри и директорите на централни банки на Япония, САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Франция и Италия. Един от първите, които биха тревога срещу едноличните действия на американците пред задълбочаващата се финансовата криза беше Жан Пиер Жуйе, френският държавен секретар по европейските въпроси. "Изправени сме пред една криза, която се зароди в Америка, а след това бързо се разпространи в целия свят. Редно беше да има по-голяма съгласуваност при обуздаването й". Ударната терапия, предприета от американския Федерален резерв, който свали лихвените проценти с 1,25 пункта за една седмица, имаше травматизиращ ефект. Щатите реагираха еднолично и набързо, без да съгласуват действията с партньорите си и без да се запитат какви ще бъдат последствията от действията им върху глобалната икономика. Тревогите на Стария континент "Много по-добре щеше да бъде, ако имаше едно по-широко взаимодействие и обмен между трезорите и централните банки и по малко солови действия преди срещата на Г-7, подчерта Жуйе. Фактът, че липсваше каквато и да било съгласуваност, говори за две неща. Или за тоталното загърбване на сътрудничеството във финансовата сфера, което в никакъв случай не е нещо добро, или за една по-тревожна финансова ситуация, отколкото се предполагаше предварително". Това, което смущава в американските действия, е, че те могат да предизвикат чувство на паника сред основните играчи. Френското раздразнение се споделя под сурдинка и от европейските им партньори. Това пролича от реакцията на германския заместник министър на финансите Томас Миров, който заяви, че е бил "силно изненадан" от рязкото сваляне на американските лихвени проценти. Далеч по-малко дипломатично се изрази един италиански отговорен фактор, предпочел да запази анонимност, който се запита "докъде са стигнали американците и какво смятат да правят, след като изненадващо са разпуснали колана на паричната си политика". Кошмарът от срива на долара Европейците все по-силно се притесняват да не би действията на Вашингтон да доведат до неконтролируем срив на долара, което допълнително ще намали конкурентоспособността на европейското производство не само спрямо американското, но и спрямо азиатските стоки. Защото за никого не е тайна обвързаността в една или друга степен на повечето азиатски валути с американския долар. Тези опасения бяха публично огласени от Томас Миров, който заяви: "Ние не бихме желали тежестта на всички тези корекции да паднат единствено върху еврото!". За разлика от Вашингтон, който за пореден път настоява за по-бързото повишаване на курса на китайския юан, европейците не смятат тази мярка за приоритет. Те считат, че повечето азиатски валути, и дори тези на държавите - производителки на петрол от Залива, трябва да се "отвържат" от долара. Дефицит или бюджетен излишък? Изправени пред това недоволство, на Съединените щати не им остава нищо друго освен да призоват останалите икономически развити страни да стимулират вътрешното търсене, за да подпомогнат съживяването на световната икономика. Ето какво казва по въпроса заместник-секретарят по международните икономически въпроси към Министерството на финансите на САЩ Дейвид Маккормик: "Имайки предвид настоящия нисък ръст на вътрешното търсене в Щатите, от съществено значение са и останалите икономики, независимо дали са малки или големи, да предприемат обмислени мерки, за да засилят елемента на търсене в национален мащаб". Тази препоръка много напомня за предложението на генералния директор на МВФ Доминик Строс-Кан, направено през месец януари. Тогава ръководителят на финансовата институция беше подхвърлил идеята страните, които са натрупали бюджетен излишък, отново да си позволят временни дефицити, така че да съживят забавения растеж. Няма панацея, скрита в чекмеджето Но за да стане това, все пак трябва да е налице някакъв излишък, контрират от Париж. Политиката за съживяване на президента Буш може и да е удачна за Щатите, но в никакъв случай не е панацея. "Това, което е добро за една страна, не значи, че е добро и за друга", контрира британският финансов министър Алисътр Дарлинг. Що се отнася до Германия, тя не смята да отива по-далеч от решението за данъчните облекчения за предприятията и мерките в сферата на безработицата. Така че както в Берлин, така и в Лондон и Париж, отговорните фактори не считат, че съществува някакъв скрит план за съживяване на световната икономика, дълбоко скътан в някое чекмедже. За да се справят с кредитната криза, страните от финансовата седморка ще трябва по някакъв начин да върнат финансовата стабилност. Съществува единомислие между Франция и Германия, които настояват за по-голям контрол от страна на агенциите, които да оценяват по-точно рисковете от сложни финансови машинации. Международният валутен фонд ще трябва според тях да бъде превърнат в транснационален орган за ранно предупреждение за състоянието на финансовите пазари. Посланията на Седморката Ръстът се забавя, но рецесията може да бъде избегната. Възможно е забавяне на световната икономика, особено в следващите месеци, с всички свързани с това рискове. Дългосрочните икономически фундаменти остават стабилни. Ще бъдат предприети целенасочени действия, индивидуални и колективни, за да бъде гарантиран устойчив ръст. Финансовите институции да станат значително по-прозрачни при пълно и своевременно отчитане на загубите. Да се преговаря за увеличаване на добива на петрол от страна на страните производителки. За въвеждане от страна на китайските власти на по-гъвкав курс на юана.