Розмари Райтър в."Таймс" Когато политиците започнат да ни уверяват, че "основите на икономиката са стабилни", обикновените хора имат безброй причини за притеснения. Ако към тези успокоения прибавим и проблясъците на управляващите от рода на "няма нужда да се втурваме към поясите", със сигурност трябва да видим дали наблизо няма спасителни лодки, особено ако се съмняваме в техните способности да се справят с кризисните ситуации. На тези мисли ни навежда неотдавнашната минисреща на върха, посветена на кредитната криза, събрала европейските лидери от Г8 в лицето на Гордън Браун, Ангела Меркел, Никола Саркози и наскоро отстреляния Романо Проди. Британският премиер представи сбирката като величаво упражнение по глобален мениджмънт: "Ние обсъдихме как да запазим икономическата стабилност... Ние вярваме, че ще можем да убедим цялата международна общност в полезността на реформите, които предложихме". Към оптимистичните нотки на Браун се прибавиха и тези на Европейския съюз: "Трябва да сме спокойни. Основите на икономиката на Евросъюза са стабилни... Никой не говори за рецесия в Европа." Истинската цел на това сходство в мненията искаше да ни увери, че глобалните фактори, а не структурните дефекти в еврозоната са тези, които създават проблеми. И в крайна сметка европейските лидери здраво са се хванали на работа, за да пресекат всякакви рискове от заразяване... Позьорството на политиците Тази показна самоувереност от страна на „Даунинг стрийт“ в никакъв случай няма да успокои възникналите тревоги, като се има предвид как от другата страна на Атлантика Федералният резерв без заобикалки изтъкна рисковете фактори, които го принудиха да намали основния лихвен процент. Както обичат да правят политиците, европейските лидери прекараха повечето от времето си в чертане на мъгляви проекти: по-строга регулаторна рамка, по-тясна координация, по-голяма прозрачност на финансовите пазари в цялост и на агенциите за кредитен рейтинг в частност. И за да няма никакво съмнение, че срещата е била европейска, прозря заканата да бъдат възприети "регулаторни мерки, ако не бъде забелязан известен напредък". А на финала последва неизбежният призив за реформа на "глобалната финансова архитектура". Подобни послания са особено близки до сърцето на Гордън Браун. Негова отколешна мечта е да превърне Световната банка в природозащитна кредитна институция и да съживи Международния валутен фонд като глобална финансова система за ранно предупреждение. Пазарната преумора Рамките и механизмите са любим на г-н Браун инструментариум, точно както малките момченца обичат да си играят на лего. Но националната отговорност за надзор на големи и сложни икономики не може просто да бъде вменена на МВФ. Да, ясно е, че има нужда от по-голяма прозрачност, за да сме сигурни, че пазарите ще бъдат по-добре информирани. Да, регулаторите също трябва да съгласуват своите действия, както това вече стана на Форума за финансова стабилност в Базел. Но по-голямата част от риториката за "глобален мениджмънт" си е очевидно позьорство. Когато пазарите почувстват признаци на преумора, те винаги намират начин да заобиколят контролите, издигнати вследствие на предишни финансови кризи. Кредитният срив и отломките от него бяха предизвикани от това, че парите бяха евтини, рисковете - силно подценени, и стимулите на банкерите - опорочени. За всички тези явления регулаторните власти знаеха предварително. Дори и да разполагаха с най-съвършената система за ранно предупреждение, тя пак нямаше да им помогне, защото просто нямаше кой да я чуе. Наречете го, ако щете, "синдромът Сосиете Женерал". И как можем да се надяваме, че МВФ ще улови симптомите на срив на Northern Rock, например, когато в същото време и британското Министерството на финансите и британският Финансов надзор ги проспаха. Това е като да тръгнем да се борим с вятърните мелници по света, докато в същото време си имаме наводнение вкъщи, а наблизо няма пукнат водопроводчик. Америка ни даде добър пример А че трябва да огледаме внимателно ВиК инсталациите си, няма и капка съмнение. Нека още веднъж си припомним за бързия финансов рефлекс на Америка, рязко контрастиращ с парализата на повечето европейски правителства, които избягаха от своите отговорности да нагодят лихвените си проценти и да наваксат изгубеното време. Въпреки нерадостните данни за заетостта в Щатите през януари там има реален шанс икономическият спад да бъде болезнен, но все пак по-краткосрочен, отколкото се смяташе преди спешната намеса на Федералния резерв и Конгреса за допълнително намаляване на лихвения процент и яки фискални стимули. В Европа нещата стоят съвсем различно. Правителствата остават да наблюдават безпомощни регистрирания от Евростат драстичен спад на потребителското и бизнес доверие. С нива на инфлация, достигащи 3,2 процента през януари, най-високи от десетилетие насам, и със силния натиск за увеличаване на заплатите в Германия и Франция полезните ходове на Европейската централна банка са сведени до минимум. Това се дължи и на факта, че вътрешният дълг и дефицитът са прекалено големи във водещите икономики, за да може да им се прелее свежа кръв. Великобритания този път няма право да се държи така, сякаш нещата не я засягат, защото икономиката й също върви на зле. В предишната си битност на финансов министър лайтмотивът на Гордън Браун беше "Никакъв икономически бум, следван от банкрут!" Свършват безоблачните дни Сега този призив ще го преследва повече отвсякога. Неговата "предпазлива" финансова политика, която претендираше, че почти е изобретил, се състоеше в това да заделя по нещичко в слънчевия сезон, за да посрещне облачните дни. Сега вали като из ведро на Острова. А г-н Браун просто нищичко не е заделил. Държавните финанси понастоящем са болни и кухи като препарирана птица. Министърът на финансите Алистър Дарлинг заяви, че разполагал с нужното лекарство. Но то може да задави пациента. Той ще трябва да увеличи данъците в бюджета, който ще представи следващия месец, с цели 8 милиарда паунда. Но Дарлинг няма да го направи по политически съображения, въпреки че по икономически просто е длъжен. И сигурно Гордън Браун в скоро време няма вече да повтаря, че основите на британската икономика са стабилни. Защото тя се базира на финансовия сектор, където цените на активите масово са подложени на висока инфлация. Средният британец е задлъжнял до ушите и всички залагат на индустрията, която, по всичко личи, е доста дискредитирана като възможности. Нейното туптящо сърце, Лондон, е с големи, много големи проблеми.