Меджлисът направи първата стъпка към премахването на забраната за студентките да носят забрадки на лекции. След окончателното приемане на законопроекта президентът Абдулах Гюл, чиято жена не се появява публично без шамия, ще го подпише. Върли негови противници са съдебната власт и най-вече армията, смятана за пазител на светските устои на държавата. Забрадките бяха забранени именно след неин преврат през 1980 г. Да се представя обаче носенето на една традиционна женска дреха като първа стъпка към въвеждане на шериата е доста пресилено – все пак за символ на политическия ислям се смята тюрбанът, а не една кърпа за главата, която оставя лицето открито. Дано турските военни са помъдрели през последните 28 г. и не извършат истинския недемократичен акт, като свалят политическия елит заради няколко забрадки. Защото едно изследване на Босфорския университет показа, че само 1% от студентките в страната прекратяват образованието си, тъй като не можели да си скрият косата и ушите от скверни мъжки погледи. Целият грандиозен спор при комшиите по тази тема, наричан дори „война на забрадките“, показва само едно – мюсюлманска, макар и светска, Турция е по-разединена относно религията си, отколкото мултирелигиозна България. Ако ги е толкова страх от един женски атрибут, нека враговете му погледнат към Великобритания – една от най-толерантните държави в Европа на тема вероизповедание. Вярно, че тъкмо Лондон стана жертва на ислямистки атентати през 2005 г., но фанатиците не носеха забрадки. Те бяха преселници от Пакистан, а там в края на миналата година убиха най-недемократично Беназир Бхуто. Тя носеше забрадка.