Боян Чуков В понеделник председателят на парламента в Косово Якуб Красничи заяви, че на 17 февруари ще бъде обявена независимостта на размирната все още сръбска провинция. Веднага след това на косовска територия ще пристигне гражданско-полицейска мисия на Евросъюза. Ще започне да се претворява в действителност известният план на финландския дипломат Марти Ахтисаари. Към днешна дата няма сила, която да спре процеса на отделяне на Косово от Сърбия. Проблемът е, че днес македонската информационна агенция Марфакс предаде, че 90% от анкетираните зрители на албанската телевизия „Визион плюс”, гледащи предаването „Сътрудничество на албанци”, и живеещи в Албания, Косово, Черна гора, Македония и Южна Сърбия са заявили, че искат да живеят в една страна. Негативите остават за Тадич Всички очакваха с огромно нетърпение резултатите от втория тур на президентските избори в Сърбия. Тадич или Николич? Проевропейският Тадич или проруският Николич ще спечели надпреварата? В действителност за бъдещия статут на Косово изборите на 3 февруари в Сърбия нямаха такова решаващо значение. Ако беше спечелил Николич, щеше да се случи същото, но с повече перипетии и шум. Проблемът е, че даже и след преизбирането на Тадич за президент Сърбия ще бъде разделена задълго на две. Това разделение след 17 февруари (ако се окаже прав Якуб Красничи) ще продължи да се задълбочава. Борис Тадич бе избран за президент на Сърбия с близо 90-95% от гласовете на етническите малцинства в западната ни съседка. Етническите сърби в своето болшинство подкрепиха Николич. След обявяването на независимостта на Косово негативите ще понесе Борис Тадич и то с още незапочнал втори президентски мандат. След провалите в социалната политика и допуснатите грешки в реформата на сръбската армия тя загуби своята боеспособност. Много от сръбските офицери останаха безработни. Няма да е далеч денят, когато сърбите ще си спомнят, че Тадич през ноември 2003 г. като министър на отбраната тайно награди Джордж Робертсън, генерален секретар на НАТО, с „Големия паметен медал на Сърбия и Черна гора”. Ситуацията в западната ни съседка показва, че е твърде вероятно в страната да се създаде обстановка, силно наподобяваща тази в Украйна. Накратко, сръбският народ да се раздели твърдо на две и да станем свидетели на перманентна политическа криза, изразяваща се в периодично повтарящи се предсрочни избори. Косоварите са припрени и правят грешки През последните дни сме свидетели на постоянните усилия на премиера Хашим Тачи да успокои малкото останали сърби в Косово. Евронюз показа редица негови посещения в сръбските анклави. В същото време от Прищина идват и новини, че се готви флаг, както и другите необходими държавни символи на независимо Косово. Усеща се припряност сред косоварите и, естествено, се допускат грешки. В сайта на министерството и индустрията на Косово в раздела „Посещение в Косово” са променени наименованията на ред географски области. Говори се за „албано-византийски” стил и се рекламират невероятни „еклектични църкви с римско-византийско-готическо-албански стил”. Като пример на снимка се показва световноизвестната сръбска църква „Грачаница”. Шар планина в южната част на Косово е преименувана на Албански Алпи и т.н. След обявяването на независимостта сериозен проблем ще бъде Северна Митровица (северната част на Косово), която изцяло е интегрирана със Сърбия. Електрозахранването на този най-голям сръбски анклав е 100% свързано със сръбската електрическа мрежа. Спешното изграждане на допълнителни пътища недалеч от р. Ибър и заобикалящи албанските села показва, че Белград няма намерения да отстъпи Северна Митровица. В района се намират и прословутите мини „Трепча”, които са на територия, населена със сърби, но флотационните фабрики са на територия, населена с албанци. След проведените на сръбска територия операции „Сабя-1” и „Сабя-2” от вътрешното министерство на Сърбия една част от криминалния сръбски контингент се „скри” именно в Северна Митровица. 100 страни ще признаят Косово Възникването на конфликт в северната част на Косово почти автоматично ще импулсира албанците от Южна Сърбия (Медведжа, Буяновац и Прешево) да искат промени на границите. Не е регулиран и граничният спор между Косово и Македония, който припламва периодически. Много въпросителни има и относно поведението на албанците в Черна гора, Санджак, Македония, че даже и Гърция. При обявяването на независимост от страна на Косово по предварителни данни около стотина страни ще я признаят - над 60 мюсюлмански и 30-ина европейски. Естествено, този процес ще бъде разтеглен във времето и е почти сигурно, че засега Прищина няма как да стане член на ООН поради руското вето. От страна на Белград най-вероятно ще последва широка палитра от икономически санкции, които ще усложнят живота на косоварите. Не са изключени и провокации от радикално настроени албанци или сърби от паравоенните формирования, които не липсват и от двете страни. На фона на сериозните политически сблъсъци по казуса „Косово” и непримиримостта на позициите се наблюдава очевиден ажиотаж и икономическа активност на косовска територия от страна на държави, които официално твърдят, че няма да признаят независимостта на Косово. Въпреки явната инерционност на политическите процеси бизнесът, както винаги, е по-пъргав от политиците и се стреми да заеме добри позиции още от самото начало на очакваната независимост. България има около 70 млн. евро годишно чист износ за Косово. Цифра, която не може да се пренебрегва. Косовският пазар тепърва ще се разработва активно от всички, без изключение, балкански страни. Даже и от тези, които са официално категорично срещу независимостта на Прищина. България има добри предпоставки за развитието на икономическите връзки с Косово. Около стотина млади косовски албанци, които владеят перфектно български и английски, са випускници на Американския университет в Благоевград. Тези млади хора са бъдещето на Косово, един ден ще бъдат на ръководни позиции в косовската администрация и са наше естествено лоби. Те са основали свое собствено дружество и от известно време предоставят по три стипендии годишно за следване в Американския университет в Благоевград. Българското присъствие в Косово не се изчерпва с дипломатическото ни бюро в Прищина, военния ни контингент в рамките на мултинационалната бригада на КФОР в Призрен, полицейския ни контингент по линия на СИВПОЛ и десетките български служители в международните организации. 100 000 етнически българи в Призрен За съжаление, въпреки че Косово е съвсем близо до България, ние не познаваме добре тази част на Балканите. Преди много години, когато Телевизионната кула в София започна да излъчва програми, чевръст журналист от „Работническо дело” решил да се натегне и написа, че българска телевизия се гледа в Албания и Косово и че има добри отзиви от зрители по тези земи. Де да беше така! Жалко! Близо 100 000 от жителите на Косово от община Призрен са етнически българи или имат определено усещане, че са такива. Хашим Тачи - преди няколко години ярък представител на косовския национализъм, днес премиер на Косово, оглавява непропорционално етническо структурирано правителство. Предоставени са три министерски поста и едно на зам.-премиер на представители на малцинствата в Косово. Ролята на малцинствения фактор в управлението на страната прогресивно ще нараства. Ще оставим ли другите балкански страни да работят за припознаването на българския етнически елемент в Косово като свой такъв? Удивително е да видиш как първоначално представили се като албанци интелектуалци на високи постове в Прищина след няколко ракии започват да говорят на чист български език. Нашите съседи от Турция, както винаги, се оказаха много пъргави и в Косово турският език е един от четирите официални езика. Нещо повече, има турска радиостанция и турски телевизионен канал в Призрен. Протурската партия „Вакат” с гласовете на нашите българомохамедани вкара трима депутати в косовския парламент. През 2004 г. жителите на с. Долно Любине - най-голямото българско село - основаха културно-просветно дружество „Български мохамедани”. Хора там чакат майка България да ги припознае... Косово е кръстопът на стратегически европейски коридори, които имат пряко отношение към нашите национални интереси. В България се чуват критики към позицията по Косово на българското правителство. Някои, които търсят вътрешнополитически дивиденти, твърдят, че „не била достатъчно ясна и категорична”. Във филма „Мъжки времена” имаше една приказка“:„Едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвърто е да го направиш.” Нека бъдем реалисти. Необходими са ни добросъседски отношения както с Белград, така и с Прищина. Както в Сърбия, така и в Косово имаме българска диаспора, с която трябва да се съобразяваме. Българската позиция в момента е единствено правилната - гъвкава в рамките на тази на ЕС.