Петър Ганев, Институт за пазарна икономика Бизнес климатът в страната обикновено се разглежда от гледна точка на чуждестранните инвеститори. Как да създадем подходяща бизнес среда, която да привлече повече чуждестранни инвестиции и да служи като двигател за цялата икономика? Подобен начин на мислене е напълно нормален за всички развиващи се страни, особено когато въпросният приток на чуждестранни капитали покрива огромен търговски дефицит. Има обаче и нещо друго, което често остава на заден план. По-добрата бизнес среда не само привлича повече чужди инвеститори, но и повишава бизнес активността вътре в самата страна. Потенциалът за развитие на българската икономика е огромен и именно от бизнес климата зависи дали той ще бъде оползотворен. Има няколко основни области, в които бизнес климатът в България може да бъде чувствително подобрен. Това са данъчната политика; конкуренцията; условията за започване и прекратяване на бизнес; административните режими и контролът върху стопанската дейност. Данъчна политика България се представя доста добре по отношение на преките данъци – 10% корпоративен и подоходен данък. Това обаче не се отнася за другия пряк налог върху труда на хората, а именно осигуровките, които се запазват на нива над 30%. Тук няма никакво значение каква част се заплаща от работодателя и каква от работника, тъй като в крайна сметка осигурителното бреме в икономиката си остава същото, независимо дали съотношението работодател-работник се променя. Осигуровките бяха на няколко пъти намалени през последните години, достигайки сегашните 33,5%, като резултатите от воденето на тази политика бяха силно положителни. Затвърди се мнението, че по-ниските ставки не означават по-ниски приходи в държавната хазна. Това ми дава основание да твърдя, че осигурителното бреме може да бъде допълнително намалено с поне 6-процентни пункта през 2008 г. при това без никакви негативни последици. Конкуренция Постигането на по-високо ниво на конкуренция е от съществено значение за икономиката и бизнес средата. В момента намесата на държавата, която изкривява пазарните стимули, е видима в много сектори. Това са пазарите на електроенергия, топлоенергия, водоснабдяване, лекарства и т.н. В основата на това лежи т.нар. забранителен списък за приватизация, който спира инвестициите в основни отрасли в икономиката ни. Въпросният списък може да бъде сериозно редуциран, като това включва и премахване на списъка с компании, важни за националната сигурност и съответно не подлежащи на приватизация. Едва ли компания, която произвежда тютюн може да бъде важна за националната сигурност. Част от дружествата, които трябва да бъдат приватизирани, са БДЖ, Булгартабак, всички ВиК дружества, всички тецове. Защо не и АЕЦ „Козлодуй“?! Специално внимание трябва да обърне на т.нар. свободни професии (адвокати, инженери, фармацевти, нотариуси, счетоводители/одит, архитекти), които са строго регулирани в страната. Има многобройни изисквания, които изкривяват отношенията в тези професии и така влияят негативно на останалите сфери на икономическия живот. Изискванията, които трябва да се премахнат, са: задължителното изискване за членство в съсловната организация, минимални цени, изискване за стаж и всички бариери пред свободното упражняване на професията, както от български, така и от чужди граждани. Условия за започване и прекратяване на бизнес Условията за започване и прекратяване на бизнес лежат в основата на бизнес климата в една страна. Започването на бизнес в България отнема около месец, което е далеч от най-добрите практики в Европа. Именно в това отношение трябва да бъдат насочени и нашите усилия. В Белгия например започването на бизнес отнема едва 4 дни, като това включва 3 процедури. В България процедурите са 9, което е ненужно отежняване на процеса на започване на бизнес. Изходът от тази ситуация би следвало да бъде електронният търговски регистър, който може чувствително да съкрати сроковете за регистрация. Друго изискване за започване на бизнес, което е в тежест за бизнес средата, е изискването за минимален капитал за регистрация на дружество. Това са 5000 лв. за дружество с ограничена отговорност (ДОД) и 50 000 лв. за акционерно дружество (АД). Подобно изискване липсва в много страни, като между тях са САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Индия, Канада, Бразилия, Ирландия и дори Македония. Трябва да се отбележи, че само преди 4-5 години е имало високо изискване за минимален капитал във Франция, Япония и Индия, като след неговото премахване резултатите са повече от положителни. Отбелязва се ръст на регистрациите на фирми и по-висока бизнес активност като цяло. Административни режими и контрол върху стопанската дейност В момента в България има над 70 режима, което е сравнимо със страни като Киргизстан. Добрите практики се наблюдават в много европейски страни (Дания, Естония, Полша, Финландия), където въпросните режими са едва 10. Списъкът на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим, е приложен към Закона за ограничаване на административните режими и административния контрол върху стопанската дейност. Броят на дейностите, попаднали в този списък, може да бъде чувствително намален. Това включва дейности като: промишлена преработка на тютюн, производство на компактдискове, извършване на обществени превози, извършване на универсална пощенска услуга. Заключение Бизнес климатът в страната може да бъде сериозно подобрен, и то в съвсем кратки срокове. Някой от предложените промени са на по-макро ниво, като водената данъчна политика, докато други предложения се отнасят по-скоро до самото администриране на стопанската дейност, като регистрирането на компания и упражняването на административен контрол. Въпреки че вторият пакет от мерки, касаещ администрирането на стопанската дейност, често бива пренебрегван, опитът на развитите страни и добрите практики в Европа ни подсказват, че точно там се крият сериозните резерви пред постигането на по-добър бизнес климат в България.