Едуард Лукас в. “Таймс” Преди 60 г. Берлинският въздушен мост показа колко е голяма заплахата от сталинския Кремъл. Преди 40 години съветски танкове прегазиха Пражката пролет и илюзиите относно реалността на хватката на Кремъл около държавите пленнички. Преди 20 години пък започнахме да отслабваме защитата си, тъй като тоталитарната власт бе свалена от Михаил Горбачов. Сега е време да признаем неудобната истина. Русия се завръща: богата, силна и враждебна. Партньорството отстъпва пред съперничеството и заплашителните тонове се усилват. Новата Студена война започна – но, както и през 40-те години, ние не бързаме да й обърнем внимание. Дали Медведев ще е подставено лице? Най-сериозната тревога идва от предсказуемите, но и объркващи президентски избори в страната, които ще се проведат на 2 март. Предсказуеми, защото всички знаем кой ще спечели: Дмитрий Медведев, учтивият, приличен на адвокат съюзник на Путин. Объркващи, защото значението на тази победа е неясно. Дали Медведев ще бъде просто подставено лице? Дали ще отстъпи поста на Путин? Какво ни говори за бъдещите му планове фактът, че той управлява руския енергиен гигант “Газпром” - една от най-корумпираните и некомпетентни компании на света? Какво ще означава победата му за клановете от борци и престъпници, чиито подземни вражди се усилиха рязко през последните месеци? Преди изучаването на Кремъл беше мъртво изкуство, но сега се превърна в жива и полезна дисциплина. В Русия политиката е въпрос на живот и смърт. Михаил Ходорковски, някога най-богатият човек в страната, прави гладна стачка в затвора в знак на протест срещу лошото отношение към съдружника му Василий Алексанян. Той бе заточен в мръсна и плесенясала килия, защото отказва да подпише фалшиви признания, инкриминиращи Ходорковски. Мъченията, между които и отказът на медицинска помощ, която доведе до ослепяването му, бяха осъдени от Европейския съд за правата на човека. Историята прилича на разказ от Достоевски, а не на реално описание на условията в затворите в една от осемте най-индустриализирани демокрации в света, както се предполага. Путин даде на Русия стабилност и гордост Това не притеснява повечето руснаци. Путин е невероятно популярен; Медведев също. На Ходорковски и другите бивши “олигарси” се гледа като на отвратителни емблеми на 90-те - когато руснаците смятаха, че са били мамени у дома си и унижавани в чужбина. Путин даде и стабилност, и гордост на страната си. Засега демокрацията се провали: повечето руснаци искат медиите да бъдат контролирани, а на опозицията да не се позволява да се бори за властта. Това са сложни чувства. Отчасти те са резултат от медийната пропаганда, контролирана от държавата. Освен това те отразяват трагичните недоразумения и пропуснатите възможности от годините на Елцин, когато цените на петрола бяха ниски, а руските правителства изнемогваха под осакатяващите външни дългове. Путин имаше късмет – цената на петрола е около 100 долара на барел и Русия няма как да не просперира. Той обаче също е продукт на деветдесетте, безработен бивш шпионин, който стана висш държавен служител в правителството на Елцин. Той отхвърля тази ера и забравя силните й страни: свобода на печата и икономически реформи, като приватизацията и либерализацията на цените, от които Русия имаше голяма полза. Комунизмът си отиде, но на мястото му дойде “суверенната демокрация” - мощен коктейл от самодоволство, национализъм и ксенофобия, който подклажда стремежа на Кремъл за власт зад граница. В “пребоядисаните страни” от Източна Европа – България, Латвия и Молдова, ние вече губим Студената война. Избягнахме катастрофата в Сърбия на косъм. Големите машини на ЕС и НАТО, които вкараха половината континент в нашата орбита след падането на комунизма, спряха да работят. Не само “далечните страни, за които не знаем нищо”, са на карта. Русия играе на “разделяй и владей” и със Запада, като безскрупулно използва демократичната ни политика и отворените икономики, за да подкопава стабилността ни. Тя нагло нае Герхард Шрьодер, бившия германски канцлер, да рекламира най-големия й енергиен проект “Северен поток”. Най-голямата ни слабост са парите. През предишната Студена война бизнесът със СССР бе нещо рядко и достойно за подозрение. Сега банкери, адвокати, консултанти и даже политици, но тихичко, се трупат да вземат 30-те сребърни рубли за услугите си, даже да са тайничко отвратени от клиента. Докато това не се промени, нямаме шанс да удържим пред Кремъл – да не говорим за това да убедим обикновения руснак, че корумпираните му, цинични, брутални и некомпетентни управници му носят трагедии, а не триумфи.