Агенция Франс прес Борис Тадич, който бе преизбран в неделя за втори президентски мандат, успя да намери равновесие между европейските си убеждения и съпротивата си срещу независимостта на Косово, подкрепяна от ЕС. 50-годишният Тадич се представя като гарант за реформите, започнати от премиера Зоран Джинджич, убит през март 2003 г. Той смята, че Сърбия вече се намира на "кръстопът". „За силна и стабилна Сърбия“ Ние избираме между развитието, стабилността, европейския път или връщането към изолация, подчертаваше Борис Тадич по време на предизборната си кампания. Неговият лозунг тогава беше "За силна и стабилна Сърбия". Но също като преобладаващото мнозинство от сръбските политици и той разглежда като "недопустима" независимостта на Косово - сръбската област с преобладаващо албанско население, намираща се под администрацията на ООН от 1999 г. насам. Белград "никога няма да я приеме", заявява той. Докато премиерът националист Воислав Кощуница смята, че подкрепата, оказвана от мнозинството страни от ЕС за независимост на Косово, би оправдала Сърбия да се откаже от европейската си интеграция, Тадич е на противоположното мнение. Присъединяването към ЕС е "единственото средство да защитим нашите интереси и да осигурим в същото време по-добро бъдеще на нашите граждани", отбелязва той. Белград парафира през ноември с Брюксел споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС - първа стъпка към интеграцията на Сърбия в Евросъюза. Тадич се надява да може да го подпише бързо. Президентът, който е проевропейски настроен, полага не по-малко грижи да поддържа добри отношения с Русия, която оказа на традиционния си сръбски съюзник твърда подкрепа срещу независимостта на Косово. Бивш ватерполист с атлетична фигура Тадич е роден на 15 януари 1958 г. в Сараево, столица на Босна и Херцеговина. Той е бивш ватерполист и има атлетична фигура. Президентът ръководи от 2004 г. Демократическата партия, основана от Зоран Джинджич в началото на 90-те години. Този бивш професор по психология и изследовател в Института по психология в Белград победи на втория тур от президентските избори през 2004 г. крайния националист Томислав Николич, който и на изборите през 2008 г. бе негов противник. След като участва в събарянето на режима на Слободан Милошевич през октомври 2000 г., Демократическата партия контролираше правителството, преди да се озове в опозиция през 2004 г. Благодарение на парламентарните избори през 2007 г. Демократическата партия формира коалиционно правителство с Демократическата партия на Сърбия на премиера Воислав Кощуница и Г-17 плюс на проевропейски настроения Младжан Динкич. Пълно сътрудничество с трибунала в Хага Критиците на Тадич, някои от които са дори в средите на неговата партия, го оценяват като "твърде благосклонен" към политическите му противници и по-специално към Кощуница. Той му отстъпи премиерския пост, макар Демократическата партия на Сърбия да се бе класирала на трето място на парламентарните избори през 2007 г. Тадич е баща на две деца. По времето на Джинджич той бе министър на телекомуникациите, а след убийството на реформаторския премиер стана министър на отбраната. Президентът, който е привърженик на пълното сътрудничество на Сърбия с Международния трибунал в Хага, смята, че неговата страна "е длъжна" да сътрудничи с международното правосъдие "под заплахата да бъде изолирана" на международната сцена. Борис Тадич е първият президент на Сърбия, който отиде в Сребреница. Това бе на 11 юли 2005 г. по повод десетата годишнина от клането, за да отдаде почит на близо 8000 жертви сред местните босненски мюсюлмани. На изборите победи страхът В. "Политика" Изгубилият на президентските избори заслужава анализът за победата да започне с него. Томислав Николич с достойното си признаване на поражението, преди неговият съперник да обяви победата си, направи така, че за няколко минути Сърбия изглеждаше по-добре от Швейцария. Когато изгубиш само със сто хиляди гласа разлика, тогава това признаване става урок. А той можеше, както се прави при демокрации като американската, да поиска броене на гласовете. Така направи Ал Гор на изборите през 2000 година срещу Буш. Но не го направи. И Борис Тадич не му противоречи. Ако трябва да си говорим честно, Тадич се измъкна на косъм, а на изборите победи страхът. Може би дори подкрепата от коалиционните партньори в правителството, която му бе отказана в последния момент, не би му донесла повече. Това отново говори много за партньорите. Така Тадич сам спечели повече, отколкото цялата управляваща коалиция на парламентарните избори само преди година. Следващия път (до голяма степен и заради начина, по който се държа Николич при поражението) това ще бъде още по-трудно. Ще бъде наистина трудно и поради това, че онези сто хиляди души, които решиха Тадич да получи още един шанс, няма да имат търпение за нови грешки. А грешка би било победителите да изтълкуват разликата от сто хиляди гласа по различен начин освен като предупреждение. Защото мнозина, които в неделя бяха около Тадич, ядосано си мърмореха под нос, че биха искали да победи Николич. Те отдавна изгубиха надежда, че демократичните власти схващат сериозно своите все по-трудни изборни победи от 2000 година насам. Половин Сърбия бе срещу Тадич Ще разберат това обаче в момента, когато възприемат тази победа като поражение, когато помислят над факта, че половин Сърбия гласува против тях, а не че половин Сърбия гласува за тях. И когато признаят, че онази половин Сърбия, която гласува за Николич, не прави това, защото си спомня с носталгия за 90-те години на миналия век. А защото очакваше, че именно следващото поколение значително ще се различава от онова, с което демократите ги плашеха. И избирателите на Тадич мислеха, че тази разлика ще бъде много по-голяма. Затова и изборният резултат е с толкова малка разлика. Така че тези избори са само увод. Нищо не е свършило, тепърва започва, защото след три месеца предстоят и местни избори. За противниците на Николич може би щеше да бъде по-добре вчера да беше победил той. Нищо не руши изборния рейтинг така силно, както малко пребиваване във властта. (По БТА)