Нора Стоичкова Новата европейска директива за потребителския кредит обхваща заеми от 200 евро до 75 000 евро, като в тях не се включват тези за покупка на недвижимо имущество и земи. Целта й е да уеднакви правилата за отпускане на потребителски кредити и същевременно да защити интересите на потребителите в Европейския съюз. Пет са основните теми за хармонизация с ЕС банкирането: - информацията за потребителските кредити – една и съща в Европа и в България; - user’s friendly – информацията трябва да е написана на разбираем език и еднаква в Европа и България; - унифициран механизъм за изчисляване на лихвите; - 14 дни срок, в който заемополучателят може да се откаже от кредита; - отпадане на наказателната лихва при предсрочно погасяване. Неотдавна виден столичен банкер предупреди: по-кротко с кредитите. Защото предстои лихвите плавно да се вдигат. И в края на декември много заемополучатели намериха по едно любезно писмо в пощата си, че сори, ама лихвата се вдига с 0,5 пункта. С по 5 лева за месечната вноска при заем от 10 000 лева, с 5-годишен срок на погасяване, изчислиха някои журналисти. Сложното уравнение „годишен процент на разходите“ Не е много, ама не е вярно. Изчисляването на лихвените проценти е сложно уравнение, в което дори малка комисиона от 10 лв. за отпускане на заем, например от 600 лева за 3 месеца и с 1% лихва, има забележим ефект. Ако таксата от 10 лв. е платима предварително, във втория случай същата такса от 10 лв. се плаща при окончателното издължаване на заема. Ако използваме калкулатора, ще видим как тази малка такса носи годишно оскъпяване на заема със 7,01% в първия случай, а в случай че се плаща накрая - ще бъде 6,81%. Ако пък нямаше такса, то процентът на разходи щеше да е почти равен на лихвата – 1,0039%. Така че дори 0,5% вдигане на лихвата може да окаже сериозно дори върху по-малките заеми, особено ако са за по-дълъг срок. Тези уж незначителни увеличения на лихвата дразнят. Защото, като се почне от маркетинговата кампания за „изгодната”, адски ниска лихва от 6, 8, 9 или 10%, през гратисите от по 0,5 пункта за първите 6 месеца, та до промоцията „само срещу лична карта” – всичко е мижи да те лажем. За тези, които трудно се ориентират във финансовите услуги, е лесно да налапат въдицата, защото никой не им обяснява каква е разликата между цената на кредита, договорената лихва и оскъпяването на кредита. Да вземем за пример заем от 5000 лева за 3 г. при лихва 10%. Месечната вноска е 161,34 лв. и в края на периода цялата изплатена на банката сума е 5808,09 лв. Или цената на кредита от 10% го оскъпява с 16,16%. Нещо, за което 25-годишната служителка под табелата „кредитен инспектор” може и да пропусне да ви информира. Освен ако не я върнете на студентската скамейка с уточняващи въпроси. При изчисленията има и „скрити” финансови механизми, невидими за просто око - чрез тях банките се гарантират срещу загуби. Комисионата, записана в договора ви, не е единствената, питайте специалистите. Без юридическа абракадабра в договорите Никой обаче не е длъжен да има финансово образование, за да може да тегли кредит. Просто банковото обслужване трябва да мине на по-европейско ниво. Според еврокомисарката Меглена Кунева, която обясни вчера евродирективата за унифициране на условията за банкови кредити на семинар в София, най-напред потребителите имат право на точна и преведена на човешки език информация за условията на заема. А не от юридическа абракадабра на сегашните договори, в които най-важното: правото на банката да променя лихвата по време на изплащане на кредита, е предпоследен текст на договора. Кой прочел – прочел. Рекламните брошури да станат финансови пътеводители Одобрената от Европейския парламент директива изисква също така документите, които клиентите представят пред банките, за да им отпуснат кредит, също да намерят място в рекламните брошури. Необходимо е за заемополучателите да получат ясни обяснения защо се рекламира една лихва, а накрая сметката е друга. Това означава таксите и комисионите на банките да се извадят на светло. Да се обясни популярно какво е ГПР (годишен процент на разходите, който включва договорената лихва, такси, комисиони), защото това е истинската цена на заема. Че ГПР не е фактор при съставяне на погасителния план, а е резултат от него. Важно е да се гарантира правото на потребителя да се откаже – според директивата в 14-дневен срок, ако му се види неизгодно да плати 60 и повече процента отгоре върху необходимата му сума. Българските банки трудно ще преглътнат и отпадането на наказателната лихва при предсрочно погасяване на кредита. В директивата е определен гратисен период, в който тя да бъде възприета от всичките 27 страни - членки на ЕС. Така че въпреки съпротивата им и действащите в България банки ще трябва да се насочат към по-съвременни форми на лихварство. Първа пролет идва с ръст 1,5% на лихвите През пролетта лихвите ще нараснат с около 1,5%, твърдят от банковата система и сочат вдигането на минималните задължителни резерви от 8% на 12% миналата есен като основна причина. Кредитите поскъпват най-вече като резултат от битката за пазарен дял, която се разразява от 2002 г. насам. Тя отбеляза своя пик през 2007 г. – 52,3% ръст на потребителските кредити, или 7,08 млрд. лева спрямо 4,65 млрд. лева през 2006 г. Ипотечното кредитиране се е увеличило с 67,4%, а корпоративното – със 77%. Според официалната банкова статистика 41% от потребителските кредити са за ремонт на жилища. На второ място - за рефинансиране на няколко по-малки потребителски или стокови кредити, по-големи задължения по кредитни карти и други дългове на кредитополучателя. На пръв поглед – признаци за растеж на икономиката. На практика става обратното. Растежът се забави, защото никой не предвиди ефектите от спада на производството на селскостопанска продукция, отрицателния търговски баланс, повишаване на горивата в световен мащаб, ипотечната криза в САЩ и последвалата я ликвидна на финансовите пазари. До пролетта у нас ще има повишение на лихвите с още около 0,5-1 на сто по кредитите. Така че наистина трябва да се внимава с кредитите. Защото „дребните“ повишения на процентите са голяма секира за малките кредити.