Благодаря ви господа за честта, която ми оказахте, давайки ми възможност да се обърна към този форум. Както сигурно мнозина от вас вече знаят, през месец юли предстои голяма промяна в кариерата ми. Не се притеснявам за това, мисля че още съм "продаваем" (смее се).Добре се справям с Microsoft Office (смее се). Освен това започвам да се уча как да се разделям с парите си. И така, това е последният път, в който идвам в Давос като щатен служител на "Майкрософт". Някои щастливци като мен успяват да стигнат до този момент в живота си, когато могат да спрат, да се позамислят за извършеното и да си кажат: "Беше прекрасно. Забавно, вълнуващо и полезно за всички. Мога да продължа така завинаги!" Но с времето всеки рано или късно се запитва: „Какво постигнах всъщност. Какво не можах да направя?" Преди 30, преди 20, преди 10 години аз бях изцяло съсредоточен върху това как магията на софтуера може да промени съдбините на света. Видях как технологичните открития могат да решат ключови проблеми. И това и днес е така за милиарди хора на планетата. Но нововъведенията променят живота на индивида, когато той има средствата да си ги купи или само там, където има икономическо търсене. А икономическото търсене не е равнозначно с икономическата нужда. Има милиарди хора по света, които се нуждаят от големите открития на компютърната епоха, имат основни човешки потребности, но те няма как да ги заявят по интересен за пазара начин. Така че тези хора остават нечути. Нашият свят става по-добър Ако по някакъв начин имаме шанса да променим техния живот, на нас ще ни е нужно ново ниво на иновации и това е главната тема, която искам да дискутирам с вас тук в Давос. Нека започна с едно лично мнение, което мнозина от вас може и да не споделят: светът става все по-добър. Той е едно по-добро място за живеене от всякога досега. Имам предвид положението на жените и на малцинствата в обществото, сравнени с който и да било период от миналото. Говоря и за продължителността на човешкия живот, която почти се удвои през последните сто години. Да не забравяме и държавното управление - хората, които гласуват в избори, открито изразяват своите мнения и се радват на икономическа свобода са много повече в сравнение с миналото. В много ключове области живеем в един по-добър свят. Тези достижения бяха постигнати благодарение на напредъка в науката, технологиите и медицината. Те ни изведоха до високи нива на човешко благополучие. Ние сме само в началото на революцията, породена от технологиите, при която можем да направим много повече един за друг. В следващите десетилетия ще се сдобием с поразителни нови умения - с по-добър софтуер, с по-добро лечение, с по-добро образование, с по-добри възможности за успех и с по-блестящи умове, способни да решават сложни проблеми. Така виждам света и държа да поясня. Аз съм оптимист Но аз съм и един нетърпелив оптимист. Светът се подобрява, но не достатъчно бързо и не за всички. Големите открития често засилваха неравенствата в обществото. Заможните ползваха повечето от благата на напредъка, а най-нуждаещите се - почти нищо, като имаме предвид милиардът човешки същества, които преживяват с по-малко от долар на ден. Има приблизително и един милиард наши съвременници, които не си дояждат, които нямат достъп до чиста питейна вода, нямат електричество, неща, които ние смятахме за отживелица. На болести, като маларията, която всяка година взима един милион жертви, се обръща по-малко внимание, отколкото на лекарствата срещу оплешивяване например. Огромни маси хора остават настрана от достиженията на глобалната икономика и изпитват на свой гръб липсата от икономически растеж. Климатичните промени ще засегнат най-силно тези, които най-малко са били виновни за причиняването им. Защо хората печелят обратно пропорционално на своите нужди? Пазарните закони Те предизвикват всичко това. При капитализма, колкото благосъстоянието на хората нараства, финансовият интерес от обслужването им също хвърчи нагоре. Когато благосъстоянието им залязва, с него се топят и стимулите за обслужването им, докато достигнат нулата. Ние трябва да открием формулата, при която да накараме капитализма да работи добре както за богатите, така и на бедните. Гениалността на капитализма се крие в способността му да впрегне личния интерес в полза на по-общи ценности. Възможността за значителна финансова възвращаемост впряга от доста време силите на куп талантливи хора, които направиха забележителни открития. Тази система, основана на личния интерес, подобри живота на цели поколения. Но за да може да действа в интерес на всички, тя трябва да бъде коригирана. Креативният капитализъм Очевидно в човешката природа има две основни движещи сили - личният интерес и грижата за ближния. Капитализмът впряга личната изгода по един полезен и устойчив начин, но само за тези, които могат да си платят. За останалите се грижат държавните служби и благотворителните организации. Но за да се подобри благосъстоянието на бедните, трябва да пренасочим иновациите и бизнеса в много по-добра посока. Подобна система трябва да генерира печалби и да подобри живота на тези, които не ползват благата на днешните пазари. Знам, че не винаги могат да се извлекат облаги, когато бизнесът започне да обслужва най-бедните. В такива случаи трябва да влиза в сила общественото признание. Признанието подобрява значително репутацията на една компания и ще я направи по-търсена от страна на потребителите. Доброто поведение трябва да породи пазарни облаги за компанията. Подобна система бих нарекъл "креативен капитализъм", в която правителствата, бизнесът, и неправителствените организации да си подадат ръка, така че повече хора да имат изгода или признание при облекчаване страданията на най-бедните. Някои сигурно ще ми възразят, че смесването на личния интерес с емоциите няма да разшири обхвата на пазарните механизми, а напротив, ще го ограничи. Все пак аз си мисля, че креативният капитализъм ще обвърже интереса от благосъстоянието на другите с нашия, така че да е в полза на всички. Този хибриден двигател, захранван от личната изгода и грижата за чуждия интерес ще достигне до много по-широки кръгове, отколкото ако действаме сами. В това отношение и ние в "Майкрософт" имаме известен опит. В последните 20 години фирмата извършваше корпоративна филантропична дейност за достъп на технологии при хора, които не могат да си ги позволят. Дарихме над 3 милиарда долара в пари и софтуер, така че да запълним дигиталната пропаст, разделяща света. Живеем в едно феноменално време. Ако можем в първите десетилетия на ХХІ век да открием подходи, които да посрещнат нуждите на бедните чрез извличане на печалби или признание от страна на бизнеса, ние със сигурност ще можем трайно да ограничим бедността в света. Задачата е мащабна и едва ли някога ще бъде изпълнена докрай. Но едно задружно усилие в отговор на това предизвикателство ще ни помогне да променим света. Ще бъда щастлив, ако съм допринесъл с нещичко в тази посока. Благодаря ви за вниманието! (Със съкращения, заглавието е на в. "Класа")