Дългоочакваната стратегия за развитие на туризма вече е факт. Подробно описана откъм „стратегически документи“, глобални предизвикателства, „приоритетни цели“, очаквани тенденции и розови прогнози за приходи и туристически пътувания... Защо обаче браншът не ликува? Може би фактът, че никога не е бил единен, обяснява сегашното затишие и липсата на аплодисменти. А може би половинчатото участие на всеки от по-големите „играчи“ във вписването на документа най-после илюстрира желанието за някакво примирие. Дали и тази стратегия няма да се окаже поредно отбиване на номера, предстои да видим. Факт е, че деветте странички с нахвърляни добри намерения са типичен пример за това как се прави стратегия по български. Няма разписани срокове, няма отговорници, камо ли финансово обоснование за реализиране на заложените велики цели. И трябва ли да се учудваме тогава, че още неогласена и неодобрена „по каналния ред“, стратегията започна да се клонира. Няма лошо, твърдят от Държавната агенция по туризъм. Документът, както се казва, подлежи на обсъждане и допълване. Което ще рече, да се доработва и „обогатява творчески“ според предпочитанията на този или онзи недооценен гений от бранша. Подобно отношение и работа на парче си е напълно в стила на държавните чиновници. Така хем никое от 40-те сдружения в туризма няма да се чувства пренебрегнато, хем ще се отчита дейност. А дали няма да се окажат прави и онези, които пак твърдят, че най-печелившият отрасъл си остава неприоритетен за държавата.