Васил Петров, доскорошен директор на Националния парк „Рила“ – инженер лесовъд Васил Петров, доскорошен директор на Националния парк „Рила“ – инженер лесовъд Преди дни български неправителствени организации, подкрепени от свои авторитетни европейски партньори, проведоха протестни действия в защита на присъединяването на т.нар. зона „Рила буфер“ към европейската мрежа от защитени зони „НАТУРА 2000“. Събира се и подписка, с която да се привлече подкрепата на Брюксел за каузата за опазване на Рила. Защо е важно тази територия да влезе в мрежата? Кого от нас засяга това? Дали не става дума за „писък” на разгневени тъмнозелени еколози, които са загрижени за съдбата на растителността и дивите животни, но не и за хората? Или ние, които не участваме в протестите, просто не знаем за какво става дума и пропускаме шанса да запазим най-ценното си богатство и важен ресурс за развитие на местните общности? Целта на екологичната мрежа Главна цел на Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ е дългосрочното опазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са от европейска значимост. В нея се включват специални защитени зони. Всяка страна - членка на Европейския съюз (ЕС), определя тези зони, съгласно изискванията на Директивите на ЕС. Задължение на страната членка е да проучи разпространението на тези местообитания и видове на своята територия и да ги постави под защита, така че да осигури тяхното опазване, устойчиво ползване и управление в рамките на Европейския съюз. Опазването на характерните за България местообитания и видове в зоните от „Натура 2000“ допринася за съхраняването им за целия континент. Видове и местообитания, които изглеждат „обикновени” за България и се срещат често у нас, като мечка, вълк, лалугер, ушата чучулига, белоопашат мишелов, букови гори, крайречни гори от елша в ниския и среден планински пояс, церово-горуновите гори и др. са намалели или изчезнали в по-голямата част на Европа и включването им в зони от мрежата е изключително важно за тяхното оцеляване. Местата от екомрежата „Натура 2000“ се обявяват и управляват според Закона за опазване на биологичното разнообразие. В тях не се въвежда пълна забрана за строителство и ограничения за други дейности като цяло, а само ако се докаже, че те ще унищожат или значително ще увредят конкретен вид или местообитание. Например забрана за строителство в определен район, когато то може да засегне тип местообитание, или забрана за залесяване с дървесни видове, които не са типични за даден горски хабитат и които могат да пречат на местните видове. Ето защо включването на една територия в „Натура 2000“, не трябва да се разбира като тотално спиране на всякаква дейност в нея. Напротив, това открива нови възможности за местната общност и привлича вниманието на инвеститори, които желаят да изпълняват дейности като залесяване, възстановяване на влажни зони, разчистване на нежелана растителност (тръстика, храсти), коситба и др., които са посочени в Плана за управление или Заповедта за обявяване на съответната защитена зона. Обявяването на „Натура“ места е много важно преимущество за развитието на екотуризъм. Те са притегателна сила както за туристите, така и за инвеститорите, защото са сигурно доказателство за богата и добре съхранена дива природа. Изключването на „Рила буфер“ - резултат на инвестиционни намерения Излючването на зоната „Рила буфер” от списъка на предложените за приемане от Министерския съвет места е резултат на погрешно разбиране на предназначението на „Натура 2000“. След двукратно отлагане в края на месец октомври 2007 година тя беше окончателно оставена извън защитата на европейската мрежа „Натура 2000“. Фактът, че единствен „Рила“, от трите български национални парка, остана без буфер е показателен. Това решение потвърждава предположенията, че са засегнати сериозно нечии инвестиционни намерения относно планината и националния парк. В тази зона биха попаднали плановете за курортите „Супер Боровец“, „Паничище“, „Искровете“, „Картала“ и други по-малки проекти. Изваждането на „Рила буфер“ от европейската мрежа „Натура 2000“ може да разпали инвестиционните амбиции още повече. Единственият план за курорт, за който има проведена екологична оценка и общ устройствен план, съобразен изцяло с Плана за управление на НП „Рила” е „Супер Боровец”. Затова районът, в който той ще бъде реализиран, може да се извади от територията на „Рила буфер”. Останалите инвестиционни планове също биха могли да се реализират в една или друга степен, след като се съобразят с предмета на опазване на зоната (т.е. с местообитанията и популациите на ценните видове) и режимите в нея. Застрашаваме европейската мрежа С отпадането на „Рила буфер“ от европейската мрежа „Натура 2000“, представителността на видовете, опазвани в мрежата, ще намалее с много повече от 0,6% общо за цялата европейска мрежа, както твърди Министерството на околната среда и водите. Най-големият национален парк в България не бива да бъде оставен без предпазен буфер, който да смекчава човешкото въздействие върху дивата природа. Принципите и правилата на „Натура 2000“ биха регулирали строителството и подпомогнали баланса между развитието и опазването на природата. В противен случай рискуваме да застрашим сериозно ценните видове и местообитания. Най-силно ще бъде негативното въздействие върху дивите гръбначни животни и значителна площ от горите. Местообитанията могат да бъдат фрагментирани и/или унищожени от нерегулирано изграждане на ски писти и съоръжения, от замърсяване, безпокойство, отъпкване и т.н. Коридорите на животните ще бъдат значително стеснени Териториите, които служат за коридори и преминаване на животните от Рила в други съседни райони – Витоша, Родопите, Пирин и т.н., ще бъдат значително стеснени или ще изчезнат, което може да доведе до изолация на популациите. Потокът от туристи през цялата година трябва да бъде добре планиран и управляван. Иначе може да се засили многократно безпокойството на дивите животни и те ще трябва да напуснат засегнатите райони и да се преместят в други, не винаги така подходящи за тях. Това води до влошаване на качеството на обитаваната от тях среда и в крайна сметка до намаляване на разнообразието от видове. Тази заплаха е най-реална за дневните грабливи птици и едрите бозайници. В защитените по „Натура 2000“ зони се предвиждат компенсаторни мерки. В рамките на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.) за България са предвидени механизми за финансово подпомагане на собственици и/или ползватели на земеделски земи и гори в места от „Натура 2000“, които ще стартират през 2009 г. Ще се получават компенсации, които да покриват разходи по изпълнението на забраните и ограниченията според „Натура 2000“. Например - да не разорават ливадите и пасищата, да косят в определен период от време, за да не пречат на гнезденето и люпенето на птиците, да не отводняват и пресушават мочурищата и естествените водни обекти, да не секат в определен периметър около гнездови колонии на защитени видове птици и др. Финансовите инструменти Съществуват конкретни европейски финансови инструменти, които подпомагат опазването на местата от мрежата и извършването на разнообразни дейности в полза на икономическото развитие около тях. България също се ползва от тях като пълноправна членка на общността. Новият финансов инструмент за околна среда на ЕС, „Лайф+“ предоставя възможности за финансиране на проекти в зоните от „Натура 2000“. „Лайф +“ ще е в сила от 2007 до 2013 г., като набирането на предложения за проекти беше през есента на 2007 година. Чрез „Лайф+“ ще бъдат финансирани проекти, свързани с биоразнообразието, природните ресурси и други теми, свързани с околната среда. Проектите за дейности, засягащи места по „Натура 2000“ ще имат приоритет за финансиране и по други международни и национални програми, като оперативната програма „Околна среда” на Министерството на околната среда и водите например. Тя ще подкрепя дейности, директно свързани с изпълнението на плановете за управление на защитените зони от „Натура 2000“ и необходими за управлението на защитените територии, както и за осигуряване на благоприятна среда за съхранение на местообитанията и видовете (напр. възстановяване на мочурища, поддържане на тревни площи, подкрепа за успешното гнездене на застрашени видове птици и др., включително инфраструктурни проекти). Въпрос на чест и на самосъхранение е да накараме МОСВ да включи буферната зона на Рила в „Натура 2000“.