В. "Ал Кудс ал араби" Египетският президент Хосни Мубарак не беше напълно прав, когато преди два дни обвини палестинците, че се опитват да пренесат проблемите си в Египет. Защото след събарянето на граничната стена между Египет и ивицата Газа и след нахлуването на десетки хиляди гладни палестинци в Египет стана ясно, че не друг, а Израел работи за подкопаването на Египет и пренасянето на проблемите на палестинците там. Налагането на задушаваща блокада на милион и половина палестинци, сред които действат въоръжени съпротивителни движения, може да доведе само до взрив на гнева, особено след използване на крайните израелски методи - спиране на доставките на гориво, лекарства и храна. Ескалацията може да тръгне в две посоки. Първата е към Египет и тя вече се случи. Втората е по посока Израел и това предстои, ако не се вземат бързо мерки за промяна на позицията, смекчаване на блокадата и подготовка за вдигането й. Освен това трябва да се намери нова форма, позволяваща отварянето на контролно-пропускателните пунктове за постоянно, без те да се превръщат в средство за оказване на натиск и терор над палестинците. Обратен ефект Египетското правителство не може да продължи да приема сегашния хаос по границата си с ивицата Газа и не може да позволи то да стане хуманитарен проблем и проблем за сигурността, тъй като си има достатъчно такива във вътрешен план, а и в крайна сметка не е отговорно за него. Същото важи и за Израел, защото днешното положение може да доведе до много опасни последици за сигурността му. Днес Израел блокира Газа заради няколко ракети, които всеки ден падат в град Сдерот и плашат жителите му, но утре може би ще види ракети "Катюша" и "Град", а може би и "Скъд" и по улиците на Сдерот наистина ще се лее кръв. Израелското правителство както винаги сгреши в преценката си за положението, както сгреши и в изводите си за резултатите от продължаването на задушаващата блокада. И ако целта на правителството на Ехуд Олмерт и политиката на министъра на отбраната Ехуд Барак е да накарат палестинците да се предадат, да вдигнат бялото знаме и да отидат в Тел Авив на колене, молейки за милост и обещавайки спиране на ракетния огън, то тази политика постигна напълно обратен ефект. След събарянето на граничните ограждения при Рафах и солидарността, показана в Египет и в не една арабски столици, палестинските жители на Газа започнаха да придобиват усещането, че са надделели над блокадата и над Израел. Това чувство може да се изрази в следващите дни в изстрелването на още ракети и заемането на още по-крайни позиции при евентуални преговори с израелците и дори с официални арабски режими. С други думи ръководството на „Хамас“ и на други съпротивителни движения ще почувстват, че са в по-силна позиция при евентуални преговори за национално помирение с властите в Рамала, които залагаха на блокадата и на затварянето на контролно-пропускателните пунктове, за да сломят волята им. Зона на оръжейна контрабанда Изявленията на Ехуд Олмерт, че отново ще спре доставките за ивицата Газа и че Египет трябва да поеме отговорност за овладяване на хаоса по границата, показват пропуски в израелския анализ на регионалните проблеми, неразбиране на чувствата на египетския народ и на евентуалните последици от създаване на криза с големите арабски държави в региона. Ако Олмерт създаде криза в отношенията с Египет, това може да превърне Синай в опасна зона за Израел - зона на оръжейна контрабанда към съпротивителните движения в Газа, от една страна, и зона, отправна точка за извършване на атаки, от друга. С други думи палестинското съпротивително движение или някои негови части ще се прехвърлят в Синай, за да се прицелят в Израел в дълбочина и вероятно ще извършват там самоубийствени атентати. Сега, след събарянето на граничната преграда, Египет е в по-силна позиция, а не в по-слаба, както мнозина си мислят. Кайро е в по-силна позиция, защото предупреди израелците и американците да не оказват върху палестинския народ натиск, който премина всякакви граници, както и да не оказват натиск върху самия Египет да участва в блокадата. Израел има нужда от Кайро повече от всякога и въпросът е как Египет ще превърне тази израелска и американска нужда в свои политически и дипломатически дивиденти. Дали ще поиска да се преразгледа споразумението от Кемп Дейвид, така че да може да увеличи въоръжените си сили на Синайския полуостров? Или ще спечели дивиденти за палестинския народ по въпроса за спиране на израелската политика на заселничество и блокади, премахване на пречките и подобряване условията на живот за палестинците. /По БТА/