Николета Стойчева Българските студенти вече се ползват с привилегиите на техните връстници от Европа. След приемането на страната ни в ЕС таксите за нашенци паднаха над 3 пъти. В Оксфорд и Кеймбридж младежите вече ще учат за около 7000 лв. на година. Тези евробонуси са много добри, но не могат да компенсират липсата на подготовка на подрастващите у нас. От 1. клас на децата се слага „примка“ на врата и те се подлагат на безсмислено зубрене. Със сигурност всяко 15-годишно дете може да изрецитира няколко стихотворения и дори урока си. Но то не може да мисли логично и да разсъждава само. Без съмнение това се дължи на реформата в образованието или по-точно на липсата на ясна визия за промените в системата. От 17 г. всеки ресорен министър си мисли, че с него започва и свършва всичко. А като в столчето му седне неговият наследник..., реформата започва от А и Б. Затова не можем да виним само настоящия шеф на ведомството Даниел Вълчев. Сбърканата ни образователна система води до пагубни поражения върху учащите. Това е причината българските студенти, които попадат в чужди, реномирани западни университети, да достигат трудно нивото на връстниците си. Радостно е, че все повече родители могат да си позволят да изпратят децата си да учат на Запад и дори в САЩ. Но младежите ни не са подготвени за тамошната академична среда. Затова голяма част от тях се връщат обратно в България още през първата или втората година. Ако все пак успеят да завършат, най-често с нисък успех, те не могат да се реализират. Първи пример - Франция. В родината на свободата и любовта ние сме си „втора ръка“ хора, макар че привидно нещата там изглеждат повече от розови. Най-лесното нещо е да влезеш в някои от университетите във Франция. След това обаче идва трудната част, която показва къде всъщност ти е мястото. Германия, която е сочена за пример и в която хиляди българи получават дипломи за висше образование, ситуацията не е по-различна. Всеки от нас може да изброи случаи на български студенти, които са се върнали със спечелени пари и диплома. Но в масовия случай българинът, завършил в Германия не остава там. И не защото не иска, а защото трудно намира работа. Същото е и в Англия. Общо взето, в западния свят ние сме в ситуацията на африканските студенти, които учат тук медицина. Във Варна например стотици ученолюбиви представители на черния континент залягат над материала по шест години и после си заминават обратно. Край мен никой не се е похвалил с джипи африканец. И не защото завършилите цветнокожи не са кадърни лекари, а защото ние ги смятаме за „втора ръка“ хора, така както европейците мислят и за нас. Крайно време е да бъде направена реформа и във висшето ни образование, за да имат възможност българските студенти да получават диплома, в която оценките да означават нещо и която да бъде реален „вход“ за реализация. В момента у нас работодателите се интересуват на последно място от това дали кандидатът има висше и какво е то. И това е защото липсват професионалисти. Във всички области на обществото ни.