Не искам да играя Дядо Коледа при сираците
Наложи се да бъда Дядо Коледа в дома за деца, лишени от родителски грижи в Нареченски бани. Раздадох подаръците, а едно момченце ме погледна гневно:
- Ти какво ми донесе?
Мариус Донкин, актьор
Наложи се да бъда Дядо Коледа в дома за деца, лишени от родителски грижи в Нареченски бани. Раздадох подаръците, а едно момченце ме погледна гневно:
- Ти какво ми донесе?
- Каквото си ми написал, моето момче!
- Детето зачезна с подаръка. Още не бях привършил с раздаването, то се върна,разбута другарчетата си с лакти и застана срещу мен:
- Защо ме излъга? Аз ти бях писал да ми донесеш мама и татко.
Припомням си тази история и ме обхваща гняв. Социалните заведения у нас са пълни с нещастници. По-мънички и по-големи, които чакат само едно – мама и татко. А вместо да им осигурим родители, ние им носим подаръци за Коледа и за Великден! Министри и депутати организират кампании за събиране на средства за децата в неравностойно положение.
И никой не предприема нищо тия деца да бъдат изведени от сиропиталищата завинаги.
Спасение за децата е осиновяването. От българи или от чужденци. Нима е срамно да признаеш, че не можеш да се погрижиш за едно дете и затова му даваш шанс друг да го отгледа с отговорност и обич.?! Това не е срамно, а хуманно. Срамното е, че бездушни чиновници обричат децата да израснат без семейство.
Около 19 000 деца у нас растат по социалните заведения. На фона на тази ужасяваща картина броят на осиновените е направо жалък – около 100 деца годишно се сдобиват с родители в чужбина, около 700 – със семейства в България. За останалите са показните акции на милосърдие и щедрост.
Министерството на правосъдието нарушава драстично процедурите по международните осиновявания. За пример ще дам нашето акредитирано сдружение “Слънчев ден”, което посредничи на чуждестранните кандидат-осиновители да се сдобият с дете в България..
Явяваме се на изпит за задължителното подновяване на лиценза. И се оказва, че не са ни достигнали точки за да получим повторна акредитация. През иглени уши минаваме, за да разберем къде сме се издънили, тоест на кой от изпитите не сме се представили добре. Оказва се, че нашият психолог не е получил достатъчен брой точки.
Нашият психолог е проф. Ваня Матанова. Въпросът, който й е бил зададен на изпита, е от сферата на нейната тясна специализация, с която е защитила професура. Сиреч няма по-добър специалист от нея в тая област! Истината излиза наяве – изпитвали са я нейни студенти?! Които са си връщали за нещо на професорката!
От тия ли хора ще зависи и занапред съдбата на децата по домовете!?
Напоследък чета в пресата категорични изявления на чиновници от правосъдното министерство, че на международните осиновявания ще бъде дадена зелена улица. В интерес на децата.
Не вярвам на голите приказки. От 2003- та (когато бе променена системата за международни осиновявания уж за да се избегне корупцията) минаха близо пет години. В които хиляди деца изгубиха шанса да се сдобият с родители.
Ден след ден върху цялото ни общество се стоварва по някоя трагедия – ужасът в Могилино, гаврите в Бургас, порното в Дупница. Чиновниците се загрижват да поставят камери за наблюдение, да местят децата по други домове. Защо бе? Нима това е решението? Нима не разбрахте, че децата не щат шоколадче, а мама и татко?!
Ако все пак новият министър на правосъдието г-жа Миглена Тачева и заместничката й Илонка Райчинова променят наистина нещо в сферата на международните осиновявания, ще им сваля шапка. И тутакси ще се извиня за горчивите думи, написани по-горе.