Много от глобалните проблеми, над които ще умуват 2400-те елитни гости на форума в Давос, ще се сторят до болка познати на много българи. Възможно ли е "Клубът на богатите" да страда от същите симптоми, повалили най-бедната страна в Евросъюза? Парадоксът е само привиден, защото универсалната дилема между свободата и регулацията е стара колкото света. Много от поканените светила предвиждат, че в Давос ще бъде погребан досегашният интегралистки модел на глобализация, при който суперконцерните иззеха функциите на националните правителства. Нуждата от премерена държавна намеса в световните финанси е тихото послание, което смята да излъчи форумът. Така ще бъдат върнати обратно в килера призраците на ипотечната криза и пресъхването на кредитните ресурси, които толкова силно стреснаха света. И България в еуфорията на прехода мина през безогледния либерализъм и тоталното погазване на държавността. Днес всеки наш ученик може да подскаже на давоските лидери, че замяната на държавния монопол с частен не решава нещата, а още повече ги забатачва. В тихия швейцарски курорт, любимо убежище на Томас Ман, "Клубът на богатите" ще се надява чудото да стане и да се избегне задаващата се рецесия с една магическа дума - суверенните фондове. Именно на тях всички се кланят, за да се запълнят липсващите ликвидности. И у нас мнозина разчитаха, че с присъединяването ни към ЕС Брюксел ще ни подхвърли и вълшебния код за отварянето на пещерата със съкровищата на Али Баба. "Сезамът" се зовеше "присъединителни фондове", но българите така и не ги усвоиха и вместо по-богати, те се събудиха 12% по бедни след едногодишното си членство. Колкото и невероятно да изглежда, световните лидери в политиката и икономиката ще нищят и случаите на техните реплики на Вальо Топлото. Само че в Давос няма да стане дума за шефове на „Топлофикация“, а на банки с престижни имена, които раздадоха премии на босовете си за 39 милиарда долара, а са имали "дупки" в баланса общо 100 милиарда. Швейцарският форум пак ще побленува за идеалната държава, терзала мислите на Монтескьо, Волтер и Русо. Това им липсва толкова дълго време и на българите – правителство мениджър, а не правителство милиционер. Впрочем един наш политик почти улучи десетката как да се оправят нещата, но сбърка адресата. Той предложи на народа да си смени чипа. Давос няма да направи подобна грешка, а ще призове световната държавност да си преинсталира софтеура.