сп. „Тайм“ Негативните отзиви за 8-дневната визита в Близкия изток на най-върлите противници на Америка в региона никак не бяха неочаквани. Според иранския външен министър целта й е била да даде на Израел зелена светлина „да извърши нови престъпления“ срещу палестинците. Най-висшият ливански шиитски духовник обвини Буш във „военни престъпления“. Известен джихадистки уебсайт нарече президента „онзи престъпник, касапин и убиец, проливащ кръвта ни“. Но Буш беше остро критикуван – макар с много по-премерени фрази – в страни, които поддържат близки отношения с Вашингтон, включително и онези, които разпънаха червения килим за визитата на президента. В коментарите си за двете основни цели на обиколката дори най-либералните арабски медии поставиха под съмнение безкористността на усилията на Буш да създаде палестинска държава и разкритикуваха кампанията му за оказване на натиск върху Иран заради ядрената му програма. При всеки удобен случай висшите арабски държавници изказваха противоположно мнение или оспорваха твърденията на Буш още преди да е напуснал страната им. Най-неучтив беше може би редакционният коментар в саудитския държавен вестник, в който сравняваха последователните визити на западните лидери в Рияд тази седмица. „Всички са единодушни, че визитата на френския президент Никола Саркози в кралството беше почти във всяко отношение успешна“, коментира вестникът. И допълва, без съмнение с препратка към Буш: „Действа ободряващо да видиш западен лидер на посещение в кралството, който да говори за мир, а не да отправя предупреждения за ситуацията в региона“. „Иран ни е приятел“ Опитите на Буш да състави арабска коалиция и да изолира Иран удариха на камък. Само няколко дни след визитата му в Кувейт, освободен през 1992 г. от коалиция, ръководена от бащата на американския президент, кувейтският външен министър Мохамед Сабах ал-Салем ал-Сабах, рамо до рамо с иранския външен министър Манушер Мотаки в Техеран, обяви: „Страната ми знае кой е неин приятел и кой е неин враг; Иран ни е приятел“. Рядко визита на американски президент е предизвиквала толкова слаб ентусиазъм. Това е още едно доказателство за непопулярността на Буш сред народа и чезнещия му авторитет сред арабските лидери, които смята за съюзници. Част от проблема се състои във все по-противоречивото послание на американското правителство, което изглежда още по-голямо поради широкото отразяване на посещението в медиите. Речта на Буш в Дубай например е епохална заради призивите му за „демокрация и свобода в Близкия изток“. По време на последната спирка на обиколката му в сряда в Шарм ел-Шейх обаче той провъзгласи президента Хосни Мубарак за опитен и ценен стратегически партньор за мир и сигурност в региона, като изобщо не спомена преследването на неговите опоненти и критици в Кайро в момента, нито възпрепятстването на основния съперник на Мубарак от участие в президентските избори през 2005 г. „Твърди, че подкрепя президентите и правителствата в арабските страни“, коментира Гхада Джамшеер, активист за защита на правата на жените в Бахрейн. „Това разгневява хората. Защо не оказва натиск върху тях да зачитат човешките права?“ Фактът, че Буш почти не се осмели да се отдалечи от зорко охраняваните стени на кралските дворци, посолства и хотели, макар напълно да разбираме основателните опасения за сигурността му, все пак му попречи да осъществи контакт тъкмо с онези хора, за чиято свобода той така разпалено твърди, че се бори. Ябълката на раздора Буш беше посрещнат най-сърдечно в Саудитска Арабия, където крал Абдула бин Абдулазис ал-Сауд му оказа честта, запазена само за най-специалните му приятели - да го покани в конезавода си извън Рияд. Това не попречи на саудитците обаче публично да изказват несъгласието си с виждането на Буш по различни въпроси, засягащи Близкия изток. Саудитският външен министър принц Сауд ал-Фейсал, изправен до държавния секретар Кондолиза Райс, демонстративно не подкрепи призива й за повече жестове от арабска страна към Израел, нито сравнително розовата й оценка на политическото примиряване в Ирак. След като Буш настоя саудитците да повишат производството на петрол, за да паднат цените му, саудитският министър на петрола отсече: „Ще повишим производството, когато пазарът го наложи“. За арабите ябълката на раздора от дълго време е позицията на Буш по палестинския въпрос. Той не получи големи овации за това, че е първият американски президент, който открито подкрепя създаването на независима палестинска държава. Вместо това арабските коментатори се фокусираха върху това, което виждат като неуспех на правителството му - да окаже натиск върху Израел да позволи на палестинците да извоюват правата си. Тази оценка с нищо не бе променена от факта, че тъкмо след напускането на Буш от Йерусалим, където той се опита да насърчи помиряването между двете страни, Израел започна наземна и въздушна атака срещу палестинските бунтовници в Газа, заклеймена от палестинския президент Махмуд Абас като „касапница“. „Трябва да отпразнуваме изказването на президента Буш, че основаването на палестинска държава отдавна е трябвало да се случи“, коментира „Араб нюз“ в град Джида. „Но е невъзможно да се развълнуваш особено от тези думи на Буш, тъй като нито един палестинец или арабин не вярва, че той може или ще повлияе по някакъв начин на нещата. Досега Буш е постигнал единствено неуспехи и катастрофи. Това е причината за скептицизма и цинизма ни.“