Боян Чуков Посочвайки Дмитри Медведев за свой „приемник”, Владимир Путин подсказа по какъв път ще тръгне Русия след март 2008 г. Персоната на Дмитри Медведев предизвика множество коментари и като цяло оценките бяха положителни. Млад, симпатичен, силно интелигентен, работохолик и най-вече либерал. Какво повече да се желае? На фона на другия първи вицепремиер Сергей Иванов, който е „силовик”, т.е. „ястреб”, и показа, че владее до съвършенство твърдата риторика по време на посещенията си в чужбина, Дмитри Медведев сe прие като „гълъб”. В действителност подобни разсъждения доста се разминават с действителността. Тези, които познават Дмитри Медведев от неговите детски и юношески периоди, ще разберат, че Владимир Путин е доста по-мек и компромисен. Не се дооценява фактът, че бъдещият президент на РФ е търпелив питерски човек. В Санкт Петербург публично са признавали и наричали московската младеж „златна”, а питерската са квалифицирали като „сребърна”. Но именно „сребърните” насаме в тесен кръг винаги са се считали за „платинени” в Русия и при всеки възможен случай, когато им се е удавало, са го доказвали. Очевидно е, че Русия си има план на развитие, който следва от близо осем години. Не е изненада издигането на Дмитри Медведев за кандидат-президент. При последния пасианс в правителството зам.-директорът на Института за социални системи Дмитрий Бадковский още есента отбеляза, че „станалите съвсем наскоро придвижвания на първи позиции в правителството на близки до господин Медведев може да се тълкува като подреждане на кабинета спрямо новия президент”. Съмишленици на Дмитри Медведев са Елвира Набиулина, Татяна Голикова и Александра Левицкая. В тази група попадат и Алексей Гордеев - министър на селското стопанство, Андрей Фурсенко - министър на образованието и науката, Михаил Кротов - представител на президентската администрация в Конституционния съд, и др. Силовата риторика – още по-твърда Политическият език на Владимир Путин в последно време показва, че „силовата риторика” не само че няма да се прекрати, но ще бъде още по-твърда. Грешно е да се счита, че в този план Дмитри Медведев няма качества. Той определено може да говори твърдо, когато трябва. „Либерализмът” на Дмитри Медведев също е доста по-сложен от обичайното за такива случаи клише. През октомри 2007 г. в идеен план той достатъчно ясно и забележимо се „премести” вдясно. На международна конференция „Социално-икономическото развитие на Русия: нови рубежи” Дмитри Медведев каза: „Нашата страна често я обвиняват в нарушаване на закона. Но, например, в новия филм на Михалков „Двенадцать” има фраза за това, че „на руския човек му е скучно да живее по закона”. Възможно е това да не далеч от истината, но е необходимо да се намерят причините, и ако погледнем внимателно, то ще видим, че исторически в Русия са се приемали закони, противоречащи на смисъла и ориентирите на руския народ.” Тук може да се добавят и станалите исторически слова, които бяха казани по време на телевизионно обръщение на Дмитри Медведев, че е недопустимо руснаците да се намират в ролята на „ученици”, поучавани от Запада. Дмитри Медведев поставя окончателно края на „стария либерализъм” с Елцинова закваска и започва формирането на новата вълна националлиберали, фокусирани върху резултатите, а не върху самия процес. Окончателно скъсване с епохата на Елцин С избирането на Дмитри Медведев за президент на РФ страната ще скъса окончателно с епохата на Борис Елцин. Владимир Путин се появи на политическата сцена като избраник на „семейството”, но по-късно се оказа „гробокопач” на политическия елцинизъм. Дмитри Медведев не е бил формиран като администратор управленец от Елциновата бюрокрация. Той показа и качества на професионален администратор като шеф на съвета на директорите на „Газпром”. Да не забравяме, че тежките „газови” преговори преди време с УкраЙна, Белорусия, Грузия и т.н. бяха водени под ръководството на „приемника” на Владимир Путин. Тези, които са работили с Дмитри Медведев в „Газпром”, отбелязват неговите качества като организираност, целеустременост и умение да мисли нестандартно. Никой не го намира за „мек”, напротив - настойчив и последователен при преследване на своите цели. Интересно бе да се наблюдава как Владимир Путин постепенно въведе Дмитри Медведев в гравитационното поле, а после и лоното на православието. За първи път публично „приемникът” се появи с президента в Храма на Христос Спасител на Великден 2004 г. Заставайки пред патриарха, той просто му подаде ръката си като „гражданина Медведев”, който поздравява „гражданина Ридигер”. За разлика от него Владимир Путин се похристоса с Негово Светейшество. Днес Дмитри Медведев е глава на Комисията по въпросите на религиозните обединения в правителството на РФ и отделя колосални суми за строителството на нови православни храмове. Неговата съпругата, която се готви да стане първата дама на РФ, е носител на висш орден на Руската православна църква. През 2007 г. Светлана Медведева оглави попечителския съвет на националната програма „Духовно-нравствената култура на подрастващото поколение на Русия”. Православният клир говори, че Дмитри Медведев е изключително чувствителен към думата „вяра” и че той е истински „възцърковен православен християнин”. В преддверието на приемната на първия вицепремиер е поставен портретът на Николай II. Дмитри Медведев се отнася с изключително уважение и респект към живота и личността на последния руски император. Някои намират, че между Николай II и Дмитри Медведев има голяма физическа прилика особено ако човек се абстрахира от брадата на царската особа. Стара Русия на Романови плюс наследството на СССР В действителност Николай II и православието дават отговор на главния въпрос: накъде ще върви Русия по времето на Дмитри Медведев? Повече от очевидно е, че това ще бъде пътят, трасиран от Владимир Путин. Пътят, който бе трагично прекъснат от „червения Октомври” 1917 г., убийството на Николай II и цялото императорско семейство и образуването на СССР. Това е пътят към възстановяването на старата Русия, която ще наследи Руската империя на Романови, но ще трябва да приеме и цялото драматично наследство на СССР. Православието се явява ключов момент по пътя на обновена Русия. Новата руска държава е невъзможна без религия. Владимир Путин е дълбоко и мистично вярващ човек. Неговите родови корени го отвеждат до староверците и той винаги е подкрепял фундаментално православието. Тук трябва да се отбележи, че Владимир Путин разчита, когато му дойде времето, да възникнат по-дълбоки връзки между православието и католицизма заради свръхисторическото връщане към „първоначалната” и „неразделна” религия. Православието днес е практически държавна религия на Русия. Русия на Владимир Путин и Дмитри Медведев ще следва пътя на император Николай II. Неговият братовчед император Вилхелм II го е наричал Тихоокеански. В навечерието на Първата световна война Николай II бе почти превърнал Русия в свръхдържава „от Атлантическия океан до Тихия”.