Д-р Стойчо Кацаров Неизменно в края на всяка година започва дискусия за болничните дългове. Дискусията винаги завършва със субсидия за задлъжнелите лечебни заведения. Така стана и сега. Неизменно министърът на здравеопазването се заканва, че това повече няма да се случи. Също неизменно Народното събрание приема държавния бюджет, в който предвижда субсидия и за следващата година. Целта е да се заблуди аудиторията Другата отличителна черта на тези „дискусии“ е, че никой не знае точния размер на дълговете. За 2007 година според различните твърдения те са някъде между 40 и 200 милиона лева. Съвсем сигурно е, че Министерството на здравеопазването знае точния размер, или поне може да го научи, ако иска. Не е съвсем сигурно, че иска да го сподели с нас. Защото, ако си обещал, че ще намалиш дълговете, а числата говорят обратното, трябва да признаеш и провала на намеренията си. Понеже никой у нас не признава провала на управлението си, започват едни „преизчислявания“ с цел заблуда на аудиторията. Така например престават да пресмятат амортизационните отчисления като разход или пресмятат само задълженията с давност над една година, или само тези, които са в просрочие. “Техниките“ са много. Така „сметта се замита под килима“, а „липсата“ на проблем води до липса на решение. Парите ли са малко, или сметките са неясни? Никой не изследва природата на тези перманентни дългове. Още по-малко се анализират последиците от тях – и за пациентите, и за лекарите, и за системата като цяло. Ако изобщо се стигне до отговор на въпроса защо има дългове, той е винаги един и същ: защото парите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са малко. Твърдението е „наполовина“ вярно. Разбира се, че можеш да намалиш дълговете, ако увеличиш приходите, но същия резултат можеш да постигнеш и ако намалиш разходите си. Ето защо парите на здравната каса по дадена клинична пътека могат да се превърнат както в дълг за една болница, така и в печалба за друга. Просто „другата“ е договорила по-ниски цени на лекарства, консумативи, апаратура, бельо, храна и няма излишен персонал, легла и сгради. Държавното не е като частното Всичко това до голяма степен обяснява защо частните болници завършват годината с печалба, а общинските и особено държавните са губещи по правило. Защото и най-стриктният контрол над държавните болници не може да компенсира липсата на частния интерес на собственика. Следователно увеличаването на частния сектор в болничната мрежа е сред най-ефективните средства за намаляване на болничната задлъжнялост. Има място и за намаление на цените Когато се обсъжда липсата на достатъчно пари в бюджета на НЗОК, следва да се прецени дали тази липса е повсеместна, или се отнася до отделни дейности и клинични пътеки. Директорите на университетските болници често се оплакват от болни с тежки заболявания, чието лечение изисква огромни средства. Разбира се, средствата за лечението на такива болни трябва да бъдат увеличени. Поначало цените на клиничните пътеки бяха определяни през годините с голяма доза субективизъм в зависимост от медицинската специалност на ръководителите на НЗОК. Натрупаният опит вече позволява обективен анализ и преоценка, което не означава само увеличаване на цените, но и намаляване там, където са били изкуствено завишени. По принцип цените на пътеките са мощен инструмент за насочване на развитието на здравната система, стига да се използва разумно. В много случаи НЗОК плаща за „активно лечение“ на болни, които се нуждаят просто от долекуване и наблюдение. Поради липсата на финансиране за долекуване и наблюдение почти всички болници у нас са за активно лечение. Така болните остават ненужно дълго време под интензивни грижи, което си е чиста проба пилеене на пари. А кой да се грижи за неосигурените? Голям проблем за болниците създава и лечението на неосигурени граждани. Когато пациентът постъпва по спешност, болницата не може да откаже лечение. Когато същият пациент не е здравно осигурен, лечението остава за сметка на болницата и се трансформира в дълг. Умилквайте се на министъра, той ще ви опрости дълговете Самото покриване на дълговете създава проблеми. Ако един болничен директор знае, че в края на годината дълговете му ще бъдат покрити, то той изобщо няма да се притеснява да ги натрупва. Подобен подход винаги развращава и изкривява конкурентната среда, а болничният мениджмънт се свежда до това, усърдно да се умилкваш на здравния министър. Има ли въобще смисъл от здравната каса? Всичко казано за болничния мениджмънт важи с пълна сила за здравната каса. Монополното й положение на пазара на медицински услуги има за резултат намаляваща ефективност. От следващата година НЗОК дори няма да плаща за дейност, а въвежда тримесечни бюджети на болниците, което, от друга страна, поставя въпроса за смисъла от нейното съществуване. За подобно бюджетиране не е нужна цяла една институция - същата работа може да върши и един отдел в Министерството на финансите. Казаното дотук далеч не изчерпва причините за натрупване на задължения от държавните болници, но дори и този кратък анализ позволява да се направят някои очевидни изводи: Основната причина за натрупването на дългове не е липсата на пари, а в лошия мениджмънт на здравната система като цяло, както и на отделни болници. Стратегията за развитие на здравния сектор трябва да се стреми към значимо увеличение на частния сектор, засилване на конкуренцията и премахване на монополите.