Леа Коен Благотворителността се появява у нас със сезонната ритмичност на религиозните празници, главно за да освежи имиджа на политиците ни, които страдат от комплекса, че могат да бъдат лесно забравени в празничната тупурдия. В действителност тя е класическо понятие, макар да предизвиква противоречиви чувства и тълкувания. Може да бъде разположено най-широко между определенията, дадени от Маркиз дьо Сад и Свети Павел. Първият твърди следното: „Благотворителността е повече порок на горделивостта, отколкото душевна добродетел“ ( „Философия от будоара“). Свети Павел, както може да се очаква, дефинира по друг начин милосърдието и свързаната с него благотворителност: „Милосърдието е търпеливо и услужливо. То не се самоизтъква и не се надува. Не е никога неуместно или подтикнато от личен интерес... Благотворителността извинява всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и подкрепя всички, които имат нужда от нея.“ Между тези два полюса в съвременния свят се извършва гигантска по мащаби активност, която включва най-разнообразни дейности с участието на милиони хора. И милосърдието се развива Това е стара традиция, която само придобива нови организационни форми в съвременността, без да губи смисъла и значението на основната цел. Тази традиция има за цел да облекчи съдбата на бедни и онеправдани и особено на онези от тях, които не могат да водят самостоятелен живот: деца, възрастни, неизлечимо болни и инвалиди. В миналото благотворителността се организира от църковни сдружения, каквито съществуват във всяка религия. Различни католически ордени – францисканци или йезуити за католическата църква, „Армията на спасението“ за протестантската, ложата „Б’най Брит“ за юдаизма, задължителната милостиня, предвиждана от исляма, или формите на благотворителност, формулирани от таоизма. В условията на модерния свят църква/та/ите отстъпват първенството в тази дейност на хилядите, може би милиони неправителствени организации, чието английско съкращение ен-джио (NGO) е придобило в съзнанието и на най-непросветените смисъла на вездесъщата формула „сезам“ – ключ към много врати и към много пари. (По данни на СЗО в края на 2007 г. ен-джи-отата във Франция са били 400 хиляди, в Англия – 230 хиляди, в Бразилия – над 200 хиляди, а за България можем кратко да кажем, че са безброй.) Изразена в цифри, благотворителността в световен мащаб достига през 2007 година зашеметяващато число от 200 милиарда долара, внушително по-голяма от бюджета на ООН, която продължава да има статут на най-голямата благотворителна организация на планетата. Откъде идват тези пари Въпросът за произхода на тези доброволно предоставени на бедни и нуждаещи се средства е естествено от голямо значение. Съществува разбирането, че днес има 4 основни кръга на благотворителност, които понякога се намират в конкуренция помежду си. Най-видимият от тях е снобският. Овладян е от хора, често от категорията „политически елит“ , за които всяка форма на реклама е средство за егоистично обсебване на публично пространство. Акциите на този кръг (много често свързани с деца инвалиди или сираци поради задължителната милозливост на темата) са обичайно свързани с огромен рекламен шум (особено там, където медиите са зависими от политиците) и с твърде малко набрани средства. Особеното е, че двете категории („благотворители“ и деца) обикновено нищо не знаят едни за други, нямат никакъв контакт и малък шанс да го осъществят, поради незначителност на благотворителния „проект“, ако изобщо има такъв. Вторият кръг е светският. Ангажира хора от категорията peоple, готови да предоставят имиджа си за благотворителни цели. Формата е със значителна ефикасност, ангажира все видни (и видими) персони, които са в състояние да привлекат за някоя благотворителна кауза средства, измервани в 10-цифрени числа. В командата на тези „посланици на благотворителността“, както медиите напоследък имат навика да ги наричат, се нареждат най-скъпо платени холивудски звезди, попвеличия, наследници на английската и други корони и дори един бивш американски и един руски президент. Заразителният характер напомня сюжета на „Бандата на Оушън“, която след всеки нов успех увеличава броя си, а сравнението се налага от горе-долу същия кръг участници, начело с Джордж Клуни и чаровната му компания. Светският кръг на благотворителността постепенно остави на втори план пищните благотворителни галавечери, обилно полети с „Дон Периньон“ и съпроводени с модни ревюта на „Диор“ или „Картие“, и се пренесе примерно на Икономическия форум в Давос заедно със Шарън Стоун, Брад Пит и Анджелина Джоли. Третият кръг са безименните благотворители. Това са милионите, а може би и милиарди обикновени хора по света, които по морално-етични, религиозни, социални или други причини предоставят своята благотворителна лепта по различни канали. За пример може да послужи Швейцария, гражданите на която са отделили през 2007 година един милиард швейцарски франка за благотворителни цели, което прави средно 400 франка за всяко швейцарско домакинство! Най-голямо значение за мащабите на благотворителността има все пак щедростта на филантропите. Сещаме се първо за Бил Гейтс, който предостави почти 60 милиарда долара от състоянието си на благотворителни фондове за борба срещу рака. С Бил Гейтс благотворителността навлезе в нова фаза не само заради размера на дарението му, но и с намерението тя да се превърне в контролиран бизнес. Или както формулира „новата вълна филантропия“ един от най-богатите швейцарски банкери и филантропи Бернар Сабрие, „парите за благотворителност да правят нови пари за нея, а не да изчезват в административни фондове“. С тази фраза Сабрие изрече едно от големите опасения на благотворителността: Даренията в неизвестност Отговорни за нея са безбройните неправителствени организации, голяма част от които се намират в непрекъснат лов на филантропи и в безмилостна борба помежду си за намирането им. Практиката от последния четвърт век доказа, че изключителната либералност на тяхното съществуване, гласуваните насърчителни закони, практическата липса на достатъчен финансов и обществен контрол над дейността им не винаги са били в интерес на прозрачността и на парите, с които са оперирали. Наред с хилядите между тях, спасявали самоотвержено човешки животи в Азия и Африка, върху добре напоената с дарения почва на благотворителността израснаха мощни плевели на корупция и некомпетентност. Един от пресните примери е случаят с френската организация „Зоевият ковчег“, който се опита да натовари в търбуха си над 100 деца от Чад, обявени за сираци и предназначени за осиновяване. Избухналият световен скандал завърши с разобличение на на организацията с (полу)библейско име, както и с нова сянка на съмнение върху една от модните практики на съвременността – осиновяванията, превърнати повсеместно в успешен бизнес под маската на благотворителност. Новата тенденция на модерните филантропи Бил Гейтс и Бернар Сабрие, които желаят лично да контролират финансираните от тях проекти, дава надежда за благотворителността. И вяра, че тази необходима и същевременно оспорвана дейност няма да загуби своето морално и практическо значение.