Д-р Николай Радулов, бивш секретар на МВР През 2005 г. съвместно с известната френска високотехнологична компания САЖЕМ внесохме в софийската община проект за управление и контрол на трафика в София при тогавашния председател на Общинския съвет Владимир Кисьов и тогавашния, а и сегашен зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов. Разговаряхме и със Стефан Софиянски, кмет по това време, който пред европейските специалисти твърдо заяви подкрепата си за инициативата. Този проект, изпробван в 75 големи града в света, предлагаше на базата на високотехнологично управление на трафика повишаване на пропускателната способност на софийските кръстовища с над 25% и намаляване на вредните емисии от изгорели газове с около 12%. Едновременно с това, на базата на придобития опит от съществуващи такива системи се гарантираше и сериозна икономия на гориво за системата на градския транспорт. Реална бе възможността проектът да се финансира от европейски фондове (проектната му стойност бе около 5 млн. евро). Общинската администрация декларира тогава желание да се работи по проекта, но постепенно започнаха да се изтъкват най-различни пречки, проблеми и неблагоприятни условия, които доведоха до пълна забрава на това предложение. Всъщност отделни служители от общинската администрация намекнаха в частни разговори, че в тази сфера (градският транспорт и инфраструктура) са концентрирани сериозни интереси на частни лица и фирми, отделни елементи от инфраструктурата, поддържането на пътната сигнализация, уличното осветление, светофарите, паркинги и пр. са отдадени с дългосрочни договори и никой няма интерес да нарушава статуквото. С течение на времето проблемът се задълбочи, а днес София всеки ден се оказва блокирана от лавинообразно нарастващия брой на автомобилите. И ето, че изведнъж той най-неочаквано се насочи към специалния режим за колите на ВИП персони. Хаосът не е случаен Но проблемът с трафика в София не се свежда до макар и големия брой на безпричинно и безсмислено придвижващи се в условията на специален режим автомобили в столицата. Той не е истинската причина за ежедневния транспортен хаос. Задръстванията, замърсяванията на въздуха, ниската ефективност на предвижване са резултат от лошо планиране и управление на градския трафик, остаряла пътнотранспортна мрежа, вероятно корупция и липса на достатъчна управленска воля за реално решаване на проблемите на софиянци. Разбира се, в града, както и в цялата страна, гражданите се дразнят от морала на една особена прослойка хора, от изживяващи се като ВИП персони държавни чиновници, според които демокрацията се състои в грижата за собственото им его, а гражданското общество е това, в което те са първи сред равни. Една от привилегиите им е да се придвижват в перманентните задръствания на столицата, подпомогнати от сини лампи. Затова закачливо прозвуча преди месец медийната престрелка между президента на републиката и кмета на София. Загрижено софийският кмет коментира задръстванията и една от спомагащите ги според него случки – ежедневното преминаване на президента през града в условията на специален режим. Президентът отвърна със статистика на НСО, според която такъв режим многократно е използван и от кмета. И толкова. Изнервените граждани, които се опитват с часове да стигнат до местоработата си или да се приберат в домовете си, откликнаха като че одобрително на така поведената война срещу ВИП привилегиите. Но така и не се замислят доколко всъщност автомобилите на специален режим създават реални затруднения. Право или привилегии Всъщност този проблем заслужава да се разгледа много внимателно, защото той е емблематичен за времето на прехода. Реално съществуват две категории ползватели на специален режим. Едните задължително (според световните стандарти и професионална необходимост) трябва да се придвижват при особени условия. Другите гледат на този режим като на привилегия, която обаче ни повече, ни по-малко показва тяхната обществена значимост, макар че не съществува никаква разумна причина за отличаването им от нормалните граждани. В първата група влизат президентът, премиерът, председателят на НС, министърът на вътрешните работи. Те ползват специален режим по причина, която няма нищо общо с пътния трафик, защото това са мерки от антитерористичен тип, които са общоприети по целия свят и са особено засилени след 11 септември 2001 г. Всички бяхме свидетели на мерките за сигурност при посещението на папа Йоан-Павел Втори, на президента Буш, на президента Саркози. Критичните бележки към този режим и неговото широко разискване в медиите само компрометират задължителните мерки за сигурност и намаляват ефективността им. Но те се пренасят механично от всекидневните проблеми с трафика, като изцяло отхвърлят подобен специален режим. Друга категория ползватели са служителите на МВР, МО, Бърза помощ и Гражданска защита, които поради особеностите на работата си са длъжни да използват при придвижването си специална сигнализация – лампи, сирени и пр. Поради факта, че в София се намират центровете за управление на тези ведомства, не би било възможно и ефективно тези категории да бъдат лишени от такава сигнализация. Защото за тях тя не е привилегия, а елемент от работния им инструментариум, това им помага в изпълнението на техния обществен дълг. Към тази категория могат да се прибавят и сигнализациите на автомобилите за инкасо, но и тези МПС се ползват със специален режим в целия свят. Във втората група фигурират всички министри и голяма част от зам.-министрите (тези, които успеят да си го уредят). За тази привилегия няма никакво основание, тя не довежда до по-голяма ефективност в работата им, нито дори до по-висока скорост на придвижване. Причината за киченето с лампи е демонстрация на персоналната значимост на отделното лице, т.е. символ на социалната му значимост (според самото лице). Доста странно е, че и някои от началниците на нивата под зам.-министрите успяват да се снабдят със сини лампи. Тези категории държавни чиновници си присвояват правото на специален режим абсолютно произволно и макар че не са толкова много, че да предизвикат задръстванията в столицата (впрочем те съставляват около 1/2 от общото число режимни автомобили), безумно дразнят стотиците хиляди граждани, попаднали в капана на софийския трафик и ежедневно компрометират официалните власти и държавността пред софиянци. Ако направим приблизителна равносметка и съотнасяне на автомобилите, ползващи различни специални режими (правилно или неправилно, справедливо или несправедливо) към общия обем на автомобили, циркулиращи в един и същ момент по софийските улици, става ясно, че те съставляват не повече от 0,3% от трафика и следователно не биха могли да затруднят движението повече от едно нерегулирано кръстовище в центъра на града или пък от един развален светофар. В очите на избирателите обаче това не изглежда така. Те не знаят, а и няма как да знаят, че проблемите с трафика до много голяма степен могат да бъдат решени. Въпросът е в липсата на воля.