Чавдар Найденов Навсякъде по ресторантите – банкет до банкет. Предновогодишно. Ведомствата до последния момент трескаво харчат бюджетите си. Знае се защо - за да не ги върнат във финансовото министерство след края на календарната година. Покрай тях фирмите се виждат внезапно с печалба, която трябва спешно да изхарчат. Раздават бонуси и 13-а заплата. През 1987 това се наричаше премиални. С една дума, както беше възкликнал знаменитият щатски бейзболист Йоги Бера: „Айде пак същото дежа вю!” (It’s like deja vu all over again). Наскоро социологическо изследване, поръчано от гражданска инициатива с мечтателното име „Видовден”, установи, че според 85% от населението преходът още не е свършил. Има си основание населението да мисли така. В края на краищата, какво толкова се е променило? Да вземем един дребен, но показателен факт. По времето на соца във вестниците се четяха главно прогнозите за времето, спортните страници и телевизионната програма. След кратко двудесетилетно отклонение от този здравословен навик, сега се чете какво? Същото. Е, плюс жълтите вестници, ама то защото тогава нямаше свобода. Помощ, обслужват ни! Други съвпадения? Моля – колкото щеш. Днес в магазините има всичко. Но с едно изключение, и то е точно онова, което търсите. Намерете например нормален кухненски умивалник. Има само плитки, в които можеш да измиеш чаша за кафе. Защото някой фактор бил решил, че всички българи поголовно разполагат с миялни машини. А помните ли, че клиентът имал право, че уж бизнесът се скъсвал да му угоди, за да победи в острата взаимна конкуренция. Е, откъде да дойде тази конкуренция? В началото на прехода социалистическите „супери” затвориха кепенци или бяха разделени на магазинчета и лавки. Сега вериги от супермаркети превземат търговията, а честният частник и малкият хармоничен семеен бизнес търсят кой да ги наеме на работа. Слава богу, няма страшно, всичко пак си е монопол. Тогава беше държавен, сега е частен или на друга държава. Ако погледнем първите четири банки по активи, Булбанк е на „Уникредито“, бившата спестовна банка на Италия, ДСК е на OTP – унгарската спестовна банка, Обединената българска банка е обединена от Гръцката национална банка, а „Райфайзен“ си е просто кооперативната банка на Австрия. И лихвите им еднакви, сякаш спуснати от Държавен планов комитет. И кипи в тях една класическа по своята чудовищност соцбумащина, а пред касите за плащане трябва да изчакаш дебела и много нервна опашка, докато благоволят да ти приемат парите. На изток от Хайд парк А помните ли пак по соцвремето по калканите на сградите и по найлоновите торбички имаше безумни и с нищо необясними реклами на ДСО „Родопа” – монополистът на месо и месни продукти, на също така монополния млекокомбинат „Сердика“, на единствения производител на карове на полуострова - „Балканкар“. И сега ЕРП-тата започнаха да резервират карета във вестниците, за да обяснят що е това електромер (то било уред за измерване на протеклото по проводника електричество, да му се не надяваш), що е бушон и т.н. От всички тези обяснения медиите някак притихнаха и престанаха да задават въпроси защо гърмят уреди и защо ремонтните екипи са съкратени наполовина. При соца същата работа свършваше отдел „Средства за масова информация и пропаганда” при ЦК на БКП. Прочиташе на редакциите едно конско и критичните материали за електрото отиваха в дебела папка. Или един куриоз: преди 20 години у нас няколко научни звена се занимаваха с американистика, но нямаше такива по съветология, макар да бяхме съветски сателит. Сега никой не изучава или прогнозира процесите в САЩ, въпреки че когато там кихат, тук настиваме. Ами демокрацията и пазарната икономика? Да, въведена е многопартийност. Тя обаче предлага толкова необятен избор, колкото ято марокански скакалци. Преди 89-а имаше една партия и интересуващите се от това, което тогава се наричаше политика, следяха кой ще бъде изхвърлен от Политбюро и изпратен посланик в Бон. Всъщност и сега има една партия – партията на елита. Интересуващите се от това, което днес се нарича политика, следят дали примерно премиерът ще е от СДС или от БСП. Та да разберат дали Костов ще въведе такса за посещение при лекар или Станишев ще приватизира болниците. Преди подкарваха хората да гласуват с ОФ мерки. Сега едвам се удържат да не направят гласуването задължително по закон. Преди на върха на политическата пирамида добродушно се възправяше човек от народа. Днес начело на най-влиятелната партия стои представител на същия жанр. Да, икономиката е частна - 70% от БВП се формира в частния сектор. Само че същият този частен сектор е облепил отвсякъде държавните и общинските бюджети, а сега е зейнал уста и за европейските субсидии. Най-големи начални публични предлагания на акции през тази есен направиха дружества, които възнамеряват да строят магистрали и атомна централа тъкмо на държавата. Преоткрихме истината, че най-сладък е държавният бизнес. Да, неоспорим факт е, че днес самата държава е управлявана от частни интереси, т.е. приватизирана е. Но не беше ли това така и преди? Да се върнем обаче към несравнимия Йоги Бера. През 1973 г. отборът му изоставал с 9 и половина победи в Лигата, но в предпоследния ден от сезона янките успели да застанат в челото. И той изрекъл: „Не е свършило, докато не свърши” (It ain’t over till it’s over). А то не е, ще добавим ние, щом всичко си е на мястото. Новогодишно приветствие на държавния глава преди 12,00 часа – ха, да ни е честита новата n-та година! И хора, и ръченици в полунощ. И тв програма с безсмъртния Хачо Бояджиев. И махмурлук на следващия ден. Да ви липсва нещо? На мен не.