Леа Коен Добрите новини, дори измислени, стават още по-добри, когато са поднесени в подходящ момент. Общото между политиците и медиите е разбирането, че на публиката трябва да се разказват истории. Или, ако се ползва езикът на политолозите, да се прилага стратегията, която американците нарекоха Story telling. Няма значение дали историите са истински, полу- или напълно измислени – стратегията винаги действа. Блестящ пример за нея стана новата глава в политическия фейлетон „Саркози и други”. В него внезапно се появи небезизвестната певица, манекенка, светска дама и прочие Карла Бруни, с която медиатичният сериал за френския президент се отклони привидно в неочаквана посока на сюжета. Частният живот на Саркози прескочи страниците на булевардния печат от категорията „people“ и стана повод за шумни анализи. Любопитно е какво „зрителите” трябваше да забравят, виждайки до Саркози Карла Бруни? Отговорът не е особено труден за България. За българските граждани не беше лесно да преглътнат почестите, поднесени на полковник Кадафи при официалното му посещение в Париж, срещу сделка за 10 млрд. евро. Не само българите обаче преглътнаха трудно визитата на полковника. Въпреки обещаното от Кадафи голямо количество нули, френските граждани също задаваха неудобни въпроси на своя обичан президент. Саркози им отговори с фотосесията с въпросната 40-годишна красавица не другаде, а в гъсто населения със зяпачи „Дисниленд“. В резултат полковникът с лоша репутация изчезна от всички страници на вестниците. Върху тях се появиха щастливо усмихнатите лица на президента и красавицата Бруни. (Въпросната дама поразително прилича на Сесилия, което несъмнено ще успокои привържениците на отбора на бившата президентска съпруга.) Познават ли българските политици въпросната американска стратегия? След 10-годишно продължение сериалът „Европейски съюз и НАТО” най-после трябваше да бъде свален от екраните поради изчерпване на сюжета. Този сериал бе следен с досада, тъй като де факто интрига нямаше. Дори Соломон Паси не можа да измисли нищо по-оригинално от своя „Трабант“, който след 15-годишна медийна употреба напълно се скапа. Добрите новини бяха повтаряни и преповтаряни до умопомрачение. В резултат българските граждани загубиха интерес и така и не разбраха цялата сериозност на поетите от самите тях ангажименти. Въпреки прегръдките пред камерите във върховния момент на приемането ни в ЕС, участниците в сериала не проумяха, че са се провалили в стратегията Story telling. Сълзите им на умиление предизвикаха насмешка. А в сериала „Избори” броят на българските избиратели се стопи като ледовете на Антарктида при глобалното затопляне. Днес президент, министър-председател и цар са изправени пред немощта да произведат не само „добра”, а изобщо каквато и да било новина. Затова медиите плашат отегченото население с природни бедствия, с извратени престъпления, с катастрофи. В краен случай - с „морални” явления от типа на напълно невинния Азис и компанията му от весели непукисти. А един от най-амбициозните политици Бойко Борисов, от своя страна, ще остане в съзнанието на гражданите с миризливото Story за софийския боклук. Липсата на всякаква конкуренция в Story telling няма да му попречи обаче да стане може би министър-председател. А цялото въображение на Сергей Станишев например стигна за един мотор и едно рокерско яке. Стратегията Story telling осигурява на Саркози онази тъй необходима пауза, през която президентът може да предварди фактите на реалната политика, преди те да са станали необратими. От привидна измама Story telling се превръща в полезно средство за политическа дистанция подобно на безопасното разстояние между двете шпаги във фехтовката.