Иван Бедров Стара УАЗ-ка пърпори по баира. Отгоре – завързана стълба, върху вратите – нарисувани светкавици. Що е то? Нагоре по селата и махалите пак няма ток. От няколко дни. Това не е спомен от късния социализъм. Преди няколко седмици отидохме до вилата на един приятел в планината близо до Ботевград. Малко след като отбихме от магистралата и захванахме баира, изпреварихме въпросната УАЗ-ка. Със стълбата и светкавиците. Когато пристигнахме горе в селото, носехме новината. Енергото идва. А там хората нямаха ток вече трето денонощие. Както видяхме през последната седмица, това е обичайното зимно състояние на стотици села в България. В Европейския съюз, нали помните? През 2007 г. десетина сантиметра сняг в България са предостатъчни, за да блокират пътищата, да прекъснат електроснабдяването по селата, да върнат хиляди хора с един век назад. И това не изненадва никого. Защото т.нар. електропреносна мрежа в голяма част от страната е с един век назад. Две седмици преди да изпреварим УАЗ-ката, пътувах по северното Черноморие. Ток имаше. Но само от няколко часа. А преди това нямало ток, защото имало вятър. Не разбирах какво искаха да ми кажат. И не откривах зависимостта между вятъра и тока. Или едното, или другото. Но никога заедно. А там хората си знаеха и го приемаха за нормално. Там токът все още пътува от село до село по жица. Във въздуха. Няма нито подземни кабели, нито каквото и да е подсигуряване. Ако падне жицата в село А, токът спира в село Б, В, Г ... и така до края на азбуката. В конкретния случай – до румънската граница. По този начин токък е бил пренасян по времето, когато Ленин е говорел за „Електрификация + Съветска власт“. Днес в голяма част от България няма нито съветска власт, нито електрификация. И докато съветската власт липсва на все по-малко хора, електрификацията става недостижим лукс за все повече. Винаги споря с хора, които се опитват да ме убедят, че проблемът ни в България са само ниските доходи. А жестоката реалност е друга. Дори и да имаш 10 милиона месечен доход, ако решат да ти спрат тока или водата, си оставаш безсилен. Едно от задълженията на държавата е да принуди електроразпределителните дружества да осигурят еднакво качество на услугата за всички свои клиенти. Независимо колко са богати или къде живеят. Засега сравнително качествена услуга получават клиентите в големите градове. Там комуникациите са подменени и вече са под земята. Т.е. ако аз си срежа жицата, това няма да се отрази по никакъв начин на съседите ми. Това прави много по-лесна работата на дежурните екипи и авариите биват отстранявани сравнително по-лесно. И по-бързо, което е по-важно за клиентите. Така е само в по-големите населени места. А защо вече частното т.нар. Енерго не подменя мрежата и в отдалечените малки села и махали? Ето го отговора – защото в малките села на всеки 100 м мрежа има един електромер, от който фирмата получава 20-30 лв. на месец. Там хората не се отопляват с ток и плащат по-малки сметки. В града обаче на всеки 100 м мрежа има десетки електромери, от които фирмата прибира хиляди левове всеки месец. Т.е. на електроразпределителното дружество не му е изгодно да има клиенти в малки и отдалечени села. Тук държавата трябва да се събуди и да принуди монополистите да осигурят еднакво качество на услугата за всички клиенти. Ако държавата не се събуди, поне да не хърка толкова шумно.