Доброволната проституция –алибито на всеки пети българин
Широко разпространеното вярване, че платеният секс по презумпция е доброволно и ерго – безобидно занимание за мъже, конституира по-добре от всякакъв закон явлението проституция в общественото съзнание.
Нора Стоичкова, медиен съветник, Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа
Широко разпространеното вярване, че платеният секс по презумпция е доброволно и ерго – безобидно занимание за мъже, конституира по-добре от всякакъв закон явлението проституция в общественото съзнание.
Независимо колко уродлив може да бъде този пазар. Независимо че става въпрос за нова форма на човешко робство и ужасяваща експлоатация на деца и млади момичета. 2 века след официалната му забрана.
Нещо повече – този мит непрекъснато подкокоросва всякакви икономисти, анализатори и дори десни политици, които всеки ден ни се препоръчват от екрана за заклети консерватори. Които лобират с всички сили и средства за легализирането на проституцията в България.
Всички до един мъже. А както е добре известно – всеки пети мъж у нас ходи редовно на проститутка.
Честно казано, никак не е лесно да се повярва в тяхната непредубеденост.
Особено ако се гледа по-сериозно на официалната статистика.
„Доброволната проституция” е оксиморон
сочи изследването на Българския център за джендър изследвания и Института за маркетинг и маркетингови изследвания МБМД, представено неотдавна на конференцията срещу трафика на жени, организиран от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа.
Според изследването насилието, побоищата и сексуалните издевателства са постоянен спътник на проститутката, която често „работи” по 10-15 часа. Независимо дали е на 13, на 20 или на 35 години. Повече от половината проституиращи днес са тероризирани и пребивани, около 35 на сто – непрекъснато по време на работа.
Всички, с пренебрежимо малко изключения, са или са били жертви на трафик и нечовешка експлоатация.
А в тази „професия” най-често става въпрос за момичета между 13 и 17 години. Деца по смисъла на закона. Т.е. става въпрос за недоразвити във физическо, психическо и интелектуално отношение човешки индивиди, които не могат да носят наказателна отговорност за своите действия. Защото не разбират „смисъла и съдържанието” на това, което правят.
За какъв доброволен избор може да става въпрос и когато икономическата принуда е сочена от статистиката като основна причина момичетата и жените да стават проститутки.
Митът за доброволната проституция се разбива на пух и прах от самите проститутки. Болшинството „мразят живота си”. Независимо как са попаднали в бранша.
„Никой не е станал проститутка от добро!”, споделя момиче, работещо на бул. „Христо Ботев“ в столицата. Тя е почнала от 16-годишна, подлъгана от първия си интимен приятел, който се превърнал и в неин сводник. Мислела си, че ще бъде забавно, че това са лесни пари.
Това наистина са лесни пари, но само за сводниците. При това добити с минимален риск. И за сметка на робския „труд” на деца, момичета и жени.
Истината е, че голяма част от проститутките се страхуват постоянно за живота си.От пияни и дрогирани клиенти, от психопати, от въоръжени. Проститутките разказват за отвличания с коли, побоища и всякакви видове агресия. Основният проблем на проститутките у нас например е грубата агресия на българските мъже към тях, докато “чужденците са по-възпитани”.
Проститутките се страхуват също и от легализацията на занаята, сочи изследването. Защото очакват да бъдат натоварени с допълнителни плащания, което ще увеличи работния им ден. Средно проститутките работят по 7-8 часа на ден, не са редки случаите на 15-16 часа “заетост”. Сутеньорите трябва да остават доволни. Иначе боят с кабели не им мърда.
Така че, когато четем аргументите “за” легализацията на проституцията в контекста на нелепото твърдение, че едва ли не легалният занаят е по-здравословен, нека по-напред се замислим за кого. За пребиваното и насилваното от 10 и повече мъже на ден момиче или за клиентите, които все по-често не искат да ползват презерватив. И така стават постоянен източник на полово предавани инфекции, вкл. СПИН, хепатит, туберкулоза, херпеси. Отвъд тази „клинична картина на занаята” нека се замислим за изключително опасното изкривяване на психиката на тези жени и деца, психическото и емоционалното им пречупване, което завинаги ги белязва като жертви и социални отрепки.
Легализирането на проституцията в България ще доведе преди всичко до засилване на сексуалната експлоатация на момичетата и жените, до засилване на трафика на жени, твърдят в един глас анализатори, статистици и полицаи. Такъв пример е Швеция, която наскоро забрани проституцията и инкриминира посещенията при проститутки.
Освен това легализацията на проституцията ще има ефект само върху доходите на момичетата, които печелят повече, могат да се регистрират, да си плащат данъците, да наемат помещения. Върху доходите на уличните проститутки държавата няма да има контрол, твърдят дори официалните полицейски анализи.
Така че, преди да сме се юрнали да узаконяваме проституцията, по-добре честно да си отговорим на два въпроса:
За кого всъщност е удобна легалната проституция?
И също така – искаме ли да умием лицето на сводниците, да им изперем милионите, та утре да ни се препоръчат като честни бизнесмени, кандидати за депутати, за кметове, за министри. А защо не и като полицейски началници.
Портрет на българската проститутка:
Момиче/жена на възраст между 14 и 20 години в средно или бедно социално положение, добре изглеждаща, с амбиции да се измъкне от средата, която я тормози. Слабо образована, неинформирана за риска, преживяла под някаква форма домашно насилие като дъщеря или съпруга.
Дълбоко песимистична, не вярва във възможността за социална реализация на българската жена. Вярва в парите. Напълно неподготвена за това, което я очаква. Смята, че може да започне отново нормален живот, като престане да се отдава срещу пари. Вярва, че не може да стане жертва на трафик. Не знае как да се противодейства срещу трафика.
Данните са от изследване на Българския център за джендър изследвания и Института за маркетинг и маркетингови изследвания МБМД, представено на конференцията срещу трафика на жени, организирана от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа.