Петя Русева За да съхраня цветята, трябва да подрежа косо дръжките им под течаща студена вода, да напълня вазата две трети, да пусна медна монета, аспирин, лъжичка захар. Или май беше едно от трите? Обикновено слагам захар, за медната монета се чудя дали не беше сребърна. Сигурна съм обаче, че различните цветя в букета ще се държат зле едно към друго във водата. Значи трябва да ги разпределя в две вази. Хайде сега да ги освободя от това съжителство. Мда, ще ми трябва ножица, това нещо не може да се развърже, не, нож по-добре... абе нямаше ли тук някакъв скалпел? Дръжките на цветята са така здраво притиснати от някаква твърда лента и така подлепени, че измъкването им ме изпотява. След упорито мушкане, рязане, дърпане, ето... Букетът лежи на съставните си части. Два скроени кринолина от опаковъчна хартия – лъскава и матова, мрежички – цветни и твърди, нещо като стръкчета храст, приличат на изкуствени, панделки от неопределима материя. Има и разни добавки, но понеже не им знам имената, нека ги нарека декоративни елементи. И телбод. Голямо щракане е паднало! Опаковъчната хартия към листата, листа към стъблата, декоративни елементи към стъблата или листата и така конструкцията е подсигурена желязно. Вече имам нужда от оня аспирин, дето го спестих от цветята. Чувствам се като филмов герой, който не е гледал достатъчно филми и вземе, че издърпа ножа от гърдите на промушения. Жертвата фатално изкървява. Що ми трябваше да го разглобявам тоя букет?! Хората, които ми го подариха, са толкова мили, а той самият изглежда като „най-хубавия“. А можех да го бучна (здраво увитите стъбла наистина напомнят острие) в някоя ваза, да се порадвам на жеста и да не обръщам внимание как цветята вехнат сред неумиращото великолепие на мрежите, панделките, декоративните елементи и всичко останало с мумифициращ ефект. В края на краищата, не са ли тези цветенца просто една отправна точка към цветната скулптура? Дори стръкът цвете най-често се продава със завързана панделка. Розата трябва да бъде украсена, нали? А какво се случи, след като трижди заклехме цветопродавачката само да увие дръжките на слънчогледите в хартия? Безгласно натъртвайки, че е дизайнер, а не продавачка, тя ни произведе композиция, тежка като бебе, в която (не подозирах, че е възможно) слънчогледите избледняха на фона на нещо друго. В друг случай многобройните маргарити, избрани заради простичката си хубост, се засрамиха от зелената луксозна хартия, златното фолио, безброя панделки и заизглеждаха жалки. Може би е успокоение, че и слънчогледите, и маргаритите потънаха незабелязани в огромната цветна могила на съответното празнично събитие. Една приятелка каза, че след купона за рождения си ден е изхвърлила два чувала с арматурата и декорацията на букетите. Не вярвам да преувеличава с повече от половин чувал. Дали криво разбрахме идеята за икебаната, дали ни мъчи бедняшката алчност по пищността, но цветята у нас ми се струват все повече жертви. Увивани, завързвани, пробождани, срязвани, скрепяни в скоби и лепени в упорити опити за пластичната им операция. Сигурно защото естествената красота е неизразителна и трябва да се подчертае поне със силата на разтегателната хартия, разкошно плисирана. А има хора, които носят заедно с торбите с хранителни продукти и малък наръч цветя, увити в пергаментова хартия или завързани с канап. После, преди да сложат млякото в хладилника, потапят цветята във вода. Съвсем обикновени хора, живеещи там, където не властва ужасът да не изглеждаш прост.