Люба Кулезич По ирония на съдбата най-близки съратници на Иван Костов и учредители на ДСБ поискаха оставката му, въпреки че не могат да я получат поради липса на организационен ресурс. Бунтът обаче бе охотно разгласен от два-три вестника, белязан с патетиката на драматично морално разтерзаване. Костов и апаратът му са заклеймени като брокери на съкровената “гражданска кауза”, от която тръгна партията преди три години, за да се срине до “СДС под индиго”. Общинските организации са подиграни като свърталища на сектантски дух. Самият Костов е обрисуван като паникьор, вторачен в кроежи за собственото си лидерско оцеляване в коалиционен разгул. Вероятно кулоарната буря в ДСБ е развеселила Станишев, Сакскобургготски и Доган. Тя съвпада с масовото оттегляне на царски депутати в самостоятелна парламентарна група, с набъбващата вероятност за трусове в коалицията и дори за предсрочни избори. Поредният разколнически сюжет с Костов на мушката на своите идва като дюшеш, способен да разсее публиката от вторачването й в предстоящите ремонти на кабинета. Куриози Трагикомичното е, че таранът на нападението е психиатърът богослов Николай Михайлов - човек, смятан за вдъхновител и духовен ментор на повторното завръщане на Костов в политиката преди четири години. Сред церберите на коалиционната неотстъпчивост в ДСБ се откроява и Нено Димов, доскоро лансиран като еталон за симпатично и диалогично “ново лице” сред износените десни фасони. По-куриозното е, че сред недоволните от електоралното свиване на партията се оказа и бившият евродепутат Константин Димитров. Мълчанието би му стояло по-добре. Защото тъкмо след неговия неуспех във вота за Европарламент ДСБ се сбогува с историческото си право да стигне до Страсбург. Този европейски провал беше поводът - след загубите с банкера Гаврийски във вота за столичен кмет през 2005 г. и със съдията Беронов за президент през 2006-а - в ДСБ да се отпуши темата за оставка на партийното ръководство. Самият Костов бе преизбран като партиен председател на извънреден форум по силата на една проста очевидност: липсата на убедителен негов конкурент за лидерския пост. Отделна тема е доколко това се дължи на себичността му, както го обвиняват, или на факта, че лидерската харизма е самородно явление, подобно на таланта за музика. Никъде не е изобретено партийно ин витро за лидери. Иначе специалистът по ин витро д-р Щерев щеше първи да го приложи в лоното на НДСВ, вместо тези дни да го изостави. Вътре и вън от клишетата Друг е въпросът доколко партийната конструкция на ДСБ беше пригодена да допуска, а не да отритва магнетични личности. Глупаво е да се отрича обаче, че Костов упражнява публично влияние и извън партията си при цялата гама на сложни емоционални оценки за него. Освен това дали той е наистина демоничен или просто нееднозначен политик обществото май се отегчи да решава. Във всеки случай преекспонирането му като перманентно зъл Леонсио в някакъв безкраен сезон на “Робинята Изаура” избива на злонамереност, а не на морална извисеност. Това е признак за среда или за партийна система, бездарна да излъчи по-позитивна и по-ефективна лидерска алтернатива от персоната му. Ако не беше така, поне някоя от наличните партии – леви или десни – нямаше периодично да си блъска главата в издирване на качествен силен водач. Това, че този сюжет продължава да буксува, не е вина, която Костов трябва да добави към всички, които вече волно или неволно е натрупал на политическата си сметка. Иронията на сегашния разкол е, че се развива в момент, в който ДСБ дава признаци на съвземане от нокдауна си след тройната серия от изборни удари. Усещането, че тенденцията на провала е донякъде овладяна, идва дори не толкова от второто място в София на общия десен кандидат за кмет Мартин Заимов в местните избори. Сребърният медал не го издигна до балотаж с Бойко Борисов. Но не само в психологически план, а и в политически загубата на червения кандидат Бриго Аспарухов от Заимов е гол във вратата на доминиращата в управлението БСП. Това е реална причина вдясно да се замислят как да се реорганизират за по-продуктивно настъпление срещу тройната коалиция. Всеки нормален политик би направил същото. Поетът би написал елегия. Стига да не е депутат в опозиция обаче. Самата номинация на ексцентричния Заимов и досега се коментира като спорна заедно с резултата му. Няма спор обаче, че тя е знак за готовност да бъде разчупена досадната кадрова естетика на партийните бройлери. Впрочем отливът на доверие от ДСБ след възторжения й старт до голяма степен се дължи на апаратния кич в избора на партийни довереници. Оцеляването на този манталитет беше един от симптомите за усмиряването на ДСБ в партийните ризи на прехода. Свикнахме до затъпяване от тях да надничат послушници и протежета, а не автентични говорители на гражданския интерес. Не е сигурно, че в ръководните кръгове на старите десни партии са искрени нагласите за ревизия на тази съсипваща и корумпираща архаика. Впрочем подкрепата за ДСБ и СДС е толкова крехка, че всяко лицемерие в тази посока би било пагубно. По-здравословно ми се струва обаче да се подкрепят признаците на демократизация и разкрепостяване, преди вътрешнопартийните доктори да се отчаят окончателно. И да отрекат изкуственото дишане и сърдечния масаж като последна мярка за животоспасяващо доверие в една поначало смъртоносна политическа действителност като българската. Изкуството на възможното На сбирката си във Велинград през уикенда тъмносините подготвиха сдържано, но нелишено от оздравяващо достойнство становище за кондицията си. Посланието от форума е разумно. Не отблъсква със самохвалство, подготвя почвата, но и очертава граници на евентуални десни съюзи в изборите за парламент след година и половина или по-рано. По този повод всъщност се забелязва, че от ДСБ дават знаци за излизането си от състоянието на костелив партиен орех, на твърдо ядро, фиксирано в мании за идейна непогрешимост и морално превъзходство. Гласове за разхерметизиране на партийната консерва се носят отдавна. Сега обаче пак са недоволни. В такива случаи народът казва, че се търси теле под вола. Да не би да става дума за златното теле? То винаги излиза на мода в парламентарни разбърквания като сегашното. Но се прави на жертвено агне. Костов бе упрекнат и за компромис спрямо светлосините останки от корупционния модел “Софиянски” в обединената синя общинска листа. Но бившият премиер демонстрира тактическата ловкост на човек, който се връща към разбирането на политиката като “изкуство на възможното”, а не като непоклатим морален императив. Групата на ДСБ знаково се еманципира от избраниците на СДС в общинския съвет. Така си запази правото да не се отъждествява с общинските грехове на нарицателни светлосини персонажи от предишни мандати. От друга страна, на фона на скандалите в кабинета, стачките и бюджетните залитания, с уместните си критики Костов показа, че е силен като политик на експертизата и рационалността. Той излъчва подновената активност на човек, проумял, че амбицията му за морална реабилитация по-скоро отблъсква. Защото е трудно защитима на нивото на паметта, на фактите, на българските нрави и в условията на напълно скапана политическа система. Жалко, че засега избягва радикални и смели предложения за политическа реформа в полза на мажоритарна избирателна система. Това не му носи дивиденти в битката за изборен реванш на ДСБ. Възможно е наистина да се окаже, че ще си остане политик на прехода, драматично раздвоен между съвестта си и опасните тоталитарни призраци зад демократичната фасада на властта. Отговорностите Но от жалките резултати на маниакалните воини срещу него се видя, че не те ще предопределят съдбата му. Може да се окаже, че ослепителната му за мнозина политическа звезда ще угасне сама в неотвратима изборна ентропия. Но вече няма нищо по-досадно от употребата на словесни пожарогасители или пиратки срещу него. Смешното е, че те го легендират като вечния необходим грешник, трагично предаден от свои и чужди. Тъкмо това е нещо като култ към личността, през отрицанието. Но той е също вреден за консумация. Парадоксалното е, че пак съратници задърпаха Костов да слезе от постамента на водач. И бленуват как именно това ще отпуши пътя на нов десен проект, на нов манталитет, на нова публичност и свобода от партийните табута. Може. Но няма да стане под мотото, че “проектът ДСБ е морално изчерпан”. Защото то излиза от устите на хора, които съчиниха този проект и го облякоха в одеждите на гражданска кауза, за да го учредят. По силата на своето съавторство седнаха и в парламента. Значи също носят отговорност за състоянието на партийния продукт. Да останеш на депутатска заплата в амплоато на неразбран и недооценен моралист е наистина умопомрачително. И не е съвсем почтено. Иначе къде беше пречката да се родят смислени законопроекти, включително и за генерална промяна на уродливата ни политическа система? Ако в нея има място за потенциални диктатори, екстремисти и социопати, време е за посипване на депутатски глави с истинска пепел, а не за лов на сламени вещици.