Иван Бедров Един микробус ми попречи да продължа по тротоара. Качил задните гуми върху бордюра, пуснал аварийните светлини и запушил пътя на десетки други като мен. Надписан микробус. С различни марки скъп алкохол. Зареждаха хората. Задните врати на микробуса бяха отворени и от вътрешната им страна забелязах залепен лист хартия с категоричния надпис “Пушенето забранено във и около буса. Коментирането на горното изречение също е забранено.” Някой голям пич ще трябва да е собственик на фирмата, за да си позволи такъв полет на мисълта. Това бе първата ми реакция, макар и наум. И аз не обичам да ми е задимено, и аз предпочитам чистия въздух. Но обичам и свободата. Само да си представя да имам шеф, който ще ми лепи такива табели и съм готов с хиляда и един варианта как да му го върна. И понеже шефът винаги е по-силен, аз мога да му го върна единствено като му пооткрадна от оборота. Това ли искате? Нито ми дреме за правата на пушачите, нито разтоварвам бутилки алкохол. Но в онзи момент аз застанах мислено рамо до рамо с момчетата, които разтоварват бутилките. Защото техният шеф се бе олял. И не бе забелязал кога прекрачва границата между позволеното и глупавото. Много сме толерантни българите. Към различните, към инакомислещите, към чуждите. Нали често сте чували това? Ако вярвате на това, сте много излъгани. Около себе си виждам нулева толерантност към другото мнение, към различната позиция, към личната преценка. Виждам и смазващата инерция на т.нар. общоприети истини – “най-древната история”, “най-толерантните на Балканите”, “най-интелигентните в света”. Всеки, който се опита да оспори тези твърдения, се оказва под калния дъжд на дежурните патриоти. Нали си спомняте скандала около проекта “Митът Батак”? Решили хората да помислят, да потърсят още информация, да сравнят несравняваното досега. Ако законите позволяваха, те щяха да бъдат убити с камъни. Може да бъдете сигурни в това. Странна е дълбоката привързаност на повечето от нас към всичко, на което са ни учили. И още по-странна е дълбоката непоносимост към всичко онова, което не сме учили. Свобода на мнението? Свобода на словото? Не, тези не са от нашите. Те нямат никакво значение за нас. Толерантност? Да! Ако можем да смучем пари от чужди фондове, за да я утвърждаваме. Толерантност към различното мнение? А, не! Благодаря! По време на учителската стачка се запознах с няколко по-млади и по-образовани учители. Няколко дни преди края на стачката те си бяха позволили да заявят публично своята позиция, че вече няма смисъл и е по-добре стачката да бъде прекратена. Просто не искаха да бъдат сравнявани с Янка Такева и подобните й. Щяха да ги линчуват. Различното мнение бе прието като предателство. Различната позиция бе приета като атака срещу останалите обитатели на статуквото. Не по-различно е в някои частни фирми. Електронната поща е контролирана, телефоните са подслушвани, контактите - следени. Ограничена е основната движеща сила на капитализма – свободната воля. Така днес си живеем в капиталистически комунизъм. Целта е печалбата, но личното мнение е вредно. Това е оксиморон. Тоест, не може личната инициатива да носи печалба, ако няма достатъчно свобода. Така си мисля. Иначе подкрепям забраните за пушене на публични места. Но ако някой си позволи да забрани коментарите по този въпрос, ще му тегля една с удоволствие.