Йордан Йорданов Комерсиализирането на интернет е нож с две остриета. Например американските фирмени сайтове вече са почти толкова безполезни, колкото и българските. За разлика от родните интернет страници, които не са често със затихващи функции, те изпадат в другата крайност - купи! Сложил американецът две картинки и два реда текст под тях и ... buy (купи!). Ама това технически параметри, ама това химически състав, ама това изкуствени добавки! Не, това не е за "блондинки". И навсякъде регистрации, регистрации. Ако се размислите малко поне, за какво се регистрирате? Какво повече ще получите, ако се регистрирате? Нищо. Само ще ви вземат електронния адрес по законен ред, за да ви пращат още реклами. Дори и това, за което би трябвало да се чувстват задължени да ви дадат фирмите през интернет, и него вече започнаха да не го правят както трябва. Опитайте да си намерите програма-драйвър за някое високотехнологично устройство, закупено да речем "втора употреба". Т.е. без придружаващите го програми. Да, ще се регистрирате. Да, ще си въвеждате серийни номера. Да, ще ви вземат мейла и ще започнат да ви пращат ненужни реклами. Но до заветния драйвър може и да не стигнете. Всеки по-любопитен вече е срещал думата obsolete (не се използва повече или е твърде старо). Просто машината за пари изисква нещата да не се ползват дълго време. Да се хвърля и да се купува отново. Да, това е модата в последно време и тя е твърдо налагана от монополистите. Може би такава е била и една от причините преди няма и месец еврокомисарят по енергетиката на ЕС да обяви, че „Газпром“ е по-малък проблем за ЕС от тези монополисти. Да не говорим, че в американското интернет пространство вече почти изчезнаха сериозните анализи и поне някаква що-годе техническа документация. Да, търсачките си намират ключовите думи. И те пращат на сайтовете с "регистрирай се!" и после "купи!". Но толкова. Може и да е правилно за всяко мръдване на пръст или мисъл да се плаща. Но поне да има ангажименти и условия. За да е изпълнено най-важното - да се знае за какво се плаща. Пък и грозно е да четеш free of charge (безплатно) и когато натиснеш бутона, да ти се искат пари. За какво описвам тези отдавна известни на повечето сърфиращи из интернет факти? Ами защото все някога и до българските управници и без мен щеше да достигне какво са замислили например турските. И със замаха от последните 18 години и те ще ни задължат с поредното задължение. Но то ще е пак българско задължение. Тоест объркващо и неизпълнимо. А после приложимо само за "неудобните". Затова, докато е време, е добре да се започне поне някаква дискусия за съдържанието на българския интернет. Най-малкото от тези, които разбират за какво става дума. Преди да са ни подхванали депутатите. Защото след тях идва ГДБОП и няма прошка. За вироглавите. Не за „блондинките“.