Всеки избирател – чиновник
ези дни управляващите партии тайно, но трайно решиха проблема с негласуването. Докато у нас се водят интелектуални спорове дали вотът да стане задължителен и каква точно избирателна система да бъде въведена, тройната коалиция с бюджет 2008 си осигури твърди избиратели.
Иглика Горанова
Тези дни управляващите партии тайно, но трайно решиха проблема с негласуването. Докато у нас се водят интелектуални спорове дали вотът да стане задължителен и каква точно избирателна система да бъде въведена, тройната коалиция с бюджет 2008 си осигури твърди избиратели. И своето бъдеще. То вече няма да зависи от идеите на БСП, НДСВ или ДПС, които се менят съобразно коалициите, в които влизат, а от тази част на администрацията, която дължи работата си на партиите.
Официално вече у нас се говори за над 600 хиляди българи, които се хранят на бюджетната софра. От тях явната администрация е 89 хиляди. Останалите 500 хиляди се трудят тайнствено някъде – или в МВР, или в Генералния щаб, или пък във фонд „Тютюн“. Оказало се, че има още десетки подобни структури, които не обявяват бройките си в официалния регистър и няма сила, която да ги задължи да направят това.
Към тази внушителна цифра се добавят и около 200 хиляди експерти, които също преживяват покрай тази армия. За издръжка на това перо бюджетът отпуска догодина над 7 милиарда лева.
При това положение голяма част от тези хора няма как да не бъдат благодарни на партиите. Да не забравяме, че мнозина от явната и тайнствената бюджетна армия се радват и на допълнителни доходи – или от правото да решават кои фирми ще печелят обществени поръчки, или пък като контролират срещу четирицифрени суми на месец как върви управлението на държавните фирми. Или пък като определят тарифи за услуги. Със сигурност това ги превръща в електорат, на когото партиите могат да разчитат. Без да се тревожат от протестен вот и ниска избирателна активност.
Сметките са прости и ясни: ако всеки чиновник, назначен от партийна централа, осигури по още един-двама от семейството си за следващия вот, нито НДСВ, нито ДПС, нито пък БСП имат основание да се боят от топене. Ето защо вместо да съкращават структури, всички правителства от 1990 г. насам разкриват нови работни места. Тази закономерност обяснява факта, че за две-три години вместо заетите в бюджетната сфера да намалеят с 10%, както обеща тройната коалиция, администрацията набъбна с 20%. В този смисъл е глупаво да се очаква, че тенденцията ще се прекрати. Макар да се правят някакви опити.
Бюджет 2007 например категорично забрани да се назначават нови бюджетни служители. Резултатът бе точно обратен. Точната бройка на новоназначените ще разберем догодина, когато излиза и докладът за администрацията от предходната година.
Бюджет 2008 също заложи твърдо на 12% съкращения. Общините вече получиха съобщения, че трябва да съкратят администрациите си, но заедно с това Министерството на природните бедствия обяви, че назначава нови 70 души, които да обслужват телефон 112. Предстои и появата на нови агенции, които ще поемат още свободна работна ръка.
Явно законът на английския писател и историк Сирил Паркинсон за свойството на администрацията да се раздува, пропорционално на идеите за съкращения, идеално обслужва партиите. И най-важното - решава въпроса с негласуващия електорат.