Българският национален тим по волейбол заслужава едно огромно “Благодаря!“ за представянето си на турнира за Световната купа в Япония. Момчетата на Мартин Стоев отново донесоха страхотни емоции на всички българи, които са съизмерими само с невероятното футболно „американско лято“ на 1994 година. С триумфалния си поход по площадките в Страната на изгряващото слънце Казийски и компания недвусмислено доказаха, че мястото им е сред най-добрите 12 тима на Олимпиадата в Пекин 2008. Отборът ни този път показа несломим колективен дух и в най-напрегнатите моменти от надпреварата (като двубоя с Русия) действаше като юмрук, стоварващ безспорните си волейболни аргументи върху поредния съперник. Тимът ни демонстрира огромен потенциал и арсенал от множество скрити оръжия. Противниците ни бяха безпомощни срещу мощните атаки на Казийски, техниката на Владо Николов, изобретателността на разпределителя Жеков, непробиваемостта в отбрана на Теди Салпаров и железните блокади на Иванов и Цветанов. А кой казваше, че свикналият на индивидуализъм българин хич го нямало в колективните спортове? Всичко е въпрос на воля, мъжество и повечко пот по време на тренировките. Сега остава да посрещнем подобаващо националните спортни герои и с нетърпение да броим часовете до следващия голям волейболен триумф в китайското лято.