Петкан Илиев През последното десетилетие знанието се превърна в основен производствен ресурс и критичен фактор за успеха на отделни компании и нации, а "икономиката на знанието" стана ключово понятие. Значителният икономически напредък през последното десетилетие на някои икономики, като САЩ, Финландия, Ирландия и др., не може да бъде обяснен извън контекста на икономиката на знанието. Един от четирите й стълба според аналитичния модел на Световната банка е образованието и обучението. Икономиката на знанието изисква именно система на образование и обучение, която да развива умения за бързо създаване и усвояване на ново знание, освен прякото формално предаване на знание. В частност значителна роля в това отношение играе висшето образование. Според бюджетната прогноза до 2009 г. процентът за образование от БВП ще остане 4,2%. Това обяви преди време във Варна министърът на образованието Даниел Вълчев, който в присъствието на премиера Станишев представи новата стратегия за развитие на висшето образование. Според неговите думи в такъв случай България е изправена пред голяма беда, тъй като темпът, с който се увеличават парите за просвета, значително изостава спрямо европейските държави. А основните проблеми във висшето образование са свързани с липсата на обвързаност с пазара на труда, с начина на управление, финансирането, условията за развитие на академичния състав и връзката между висшето образование и науката. А в момента у нас за наука годишно се отделят 0,33% от БВП или осем пъти по-малко от отделяните средства в ЕС. Българската политическа класа трябва да осъзнае факта, че образованието, от една страна, е пазарен сектор от световното стопанство, който се оформи в края на миналия век - международният пазар на образователни услуги е с обем 50-60 млрд. долара годишно и няколко милиона потребители според Световната търговска организация. От друга страна, че индустриално развитите държави от края на 40-те години на миналия век започнаха да гледат на образованието като на част от своята външна политика, преследвайки геоикономически и геополитически цели. Не само колко, а и как да се финансира? Реформата не трябва да се ограничава само с дългосрочното финансиране на образователния сектор, изразено като съотношение към БВП или към общите бюджетни разходи, за да се гарантира нарастване на средствата за висше образование всяка година. Необходима е и по-голяма конкретизация за разпределението на финансовия ресурс, отделян за образование. Финансовият министър посочи преди време някои примерни допълващи направления - като инвестиции в езиковото обучение и професионалната подготовка на студентите. В момента за висше образование се отделя 0,8% от БВП, докато средно за страните от ЕС, към които сме се запътили - е около 1,2% от БВП, а в САЩ - 2,6%. Нашите предимства Трябва да се има предвид, че на образователния пазар се търгува със специфични продукти и услуги. Като се започне от езиковите курсове, дистанционното образование, повишаването на квалификацията, детските градини и средните училища и се стигне до програмите и учебните помагала - учебници и учебни CD дискове, книги и пр. литература. Но най-значителен дял има продажбата на услуги по получаване на висше образование от чуждестранни студенти. България до края на 80-те години играеше значителна роля на световния образователен пазар, особено за значителна част от развиващите се страни (естествено, оставяйки настрана идеологическия елемент в образованието). Ние все още имаме позиции в редица африкански и азиатски страни, където обучените в България специалисти са своеобразно лоби на българските икономически интереси. Сега това "влияние" през последните 15 г. започва да избледнява и обучаваните чужденци в българската образователна система са главно от българските малцинства в чужбина. При недостига на финансови ресурси продажбата на образователни услуги на чужденци е значително перо за подпомагане и развитие на сектора. При лидера в образованието - САЩ, който контролира почти 1/3 от финансовия оборот на отрасъла, университетите заработват от чуждестранните студенти 15 пъти повече, отколкото правителството изразходва за тях. Инфраструктурата Трябва да имаме предвид, че въпросът не е само в образователната услуга, но и в съответната инфраструктура (общежития, хранене, транспорт, бизнес практика, потенциал за започване на работа и пр.). Тоест въпросът не е само в това, "финансирането на образованието да се определи като съотношение към БВП или към общите бюджетни разходи". Тези средства като правило са само една малка част от нужния ресурс за развитието на образователния сектор като цяло. Това означава, че за финансирането на образователната инфраструктура в държавната образователна политика трябва да залегнат параметри за стимулиране на семейното и кредитно финансиране на образованието, като примерно данъчни облекчения. За да се стимулира благотворителността за образователни услуги, трябва да отпадане част от облагаемия доход за даренията за образование. Трябва да се формира държавен фонд "Образование", с който да се стимулира обучението на чуждестранни студенти за нуждите на страната извън тези по междуправителствените спогодби за взаимен обмен. Ако искаме обаче българското образование да заработи като икономически отрасъл (образованието е петият по значимост експортен отрасъл в американската икономика например) и така България да излезе отново на образователния пазар, ще трябва да се съобразяваме с тези реалности. Но ще трябва още да се впрегнат едновременно усилията на двете основни фигури - държавата и университетите.