Петър Ганев, Институт за пазарна икономика България продължава да е част от страните с високо ниво на човешко развитие. Това сочи поредният доклад за човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), публикуван тези дни. Въпросният доклад дефинира основното предизвикателство пред човешкото развитие през 21-ви век, а именно борбата с климатичните промени. Подобна насоченост на доклада съвсем не е случайна и идва точно в момент, когато тече подготовка за международната среща в Бали (Индонезия), където ще се решава бъдещето на Протокола от Киото, който изтича през 2012 година. Основната теза в доклада на ПРООН е, че климатичните промени могат да окажат сериозно влияние върху човешкото развитие. То може да доведе до безпрецедентен обрат в борбата с крайната бедност. Изрично е записано, че бедните райони са най-застрашени от климатичните промени. Заплаха за човешкото развитие Всъщност около мнението, че климатичните промени ще се окажат пречка пред развитието на човека, съществува пълно единомислие. Има голяма разлика обаче в подхода на икономистите към проблема. Едни считат, че активната политика за борба с климатичните промени, главно чрез съкращаване на емисиите от CO2, ще предпази човечеството и ще гарантира постигането на едно устойчиво развитие. Други виждат заплахата точно в провеждането и налагането на подобни политики в борба с недоказани и неясни проблеми. Климатичните промени по принцип винаги са съществували. Достатъчно е да споменем, че в момента Земята е с третата си атмосфера и сме преминали през няколко ледникови епохи. Въпреки това хората не само че са оцелели, но и са се развили до ниво, което им позволява да водят живот, надхвърлящ далеч ценностите по осигуряването на прехрана и подслон. Въпросните климатични промени обаче, от които трябва да се страхуваме според Доклада за човешкото развитие, са промените, предизвикани от човешката дейност, или нашумялото “глобално затопляне”. Тук обаче възникват два основни въпроса: Съществува ли наистина това глобално затопляне? Причинено ли е от човека? Учените: „Ние не знаем“ На тези въпроси поне досега никой не е дал ясно обоснован отговор. Този отговор не трябва да излезе от устата на икономисти или политици, а от устата на учените, които знаят за какво всъщност става дума. За първи път връзката между човека и евентуалното глобално затопляне е защитена в научен труд през 1995 г. в доклада на Междуправителствената експертна група към ООН по въпросите на климата (IPCC), в която влизат 3000 водещи учени от цял свят и която наскоро спечели Нобеловата награда за мир заедно с Ал Гор. Това, което е по-малко известно обаче, е фактът, че докладът е претърпял сериозни изменения в дните, след като е бил завършен от самите учени. Промени изцяло на политическо ниво. По-късно на бял свят излиза и истинският доклад, преди да бъдат направени промените. Оказва се, че в оригиналния текст – там, където се говори за връзката между човека и глобалното затопляне, е записано, че към момента подобна връзка не може да бъде доказана. Нещо повече, тези 3000 водещи учени от цял свят ясно изписват в уводните думи една фраза, която по-късно също е заменена – “Ние не знаем!”. Проблемите идват след това Всичко това ни кара да си зададем въпроси от особена важност: Дали постоянното алармиране за глобално затопляне и възприемането на политики за борба с него няма да ограничи възможността ни да се развиваме? Дали забраната към бедните страни и региони да се развиват по начина, по който го направи западният свят, няма да има катастрофални последици? Има ли въобще подобно нещо като устойчиво развитие? Социалните достижения на България и света От 177 държави страната ни е на 53-то място по Индекс на човешкото развитие (ИЧР), който е неотменна част от Доклада за човешкото развитие. В тазгодишния индекс са използвани данни за 2005 година. Индексът на човешкото развитие измерва „достиженията по отношение продължителността на живота, образованието и реалните доходи” и на практика е един по-широкообхватен показател за развитието на отделните нации, който не се предопределя единствено от равнището на доходите на хората. През тази година класацията се оглавява едновременно от Исландия и Норвегия с резултат 0.968, докато последното място е за Сиера Леоне с резултат 0.336. Резултатът на България продължава да се подобрява през годините. Той през 1980 г. е бил 0.771, през 1990 г. – 0.794, през 2000 г. – 0.800, и през настоящата година (с данни за 2005 г.) достига 0.824. Това ни отрежда 53-то място, като страната непосредствено пред нас е Мексико с резултат 0.829. Благосъстоянието не се определя от брутния вътрешен продукт? Ясен пример за особения поглед на „Изследването на човешкото развитие“ към благосъстоянието на хората е едно сравнение между резултата на България и този на Саудитска Арабия. Докато по показателя БВП на глава от населението (и то по паритет на покупателна способност) Саудитска Арабия ни изпреварва почти двойно, то в класацията за човешко развитие България е на по-предна позиция. Имайки предвид, че докладът на ПРООН е насочен към климатичните промени, или казано по-просто, глобалното затопляне, може би е удачно да видим какви са данните за България. България се развива, но не се затопля Оказва се, че в Националния институт по метеорология и хидрология има данни за температурата в страната за периода от 1900 до 2000 година. Интересно е, че според тези данни въпросното глобално затопляне явно не се случва в България. През 20-те и 50-те години на 20-и век температурите са били същите като тези в края на века. Дори през 50-те години аномалиите на средната годишна температура са били по-големи, отколкото в момента. Тоест и ние като учените можем да кажем: „Ние не знаем.“ Останалото ще свършат политиците.