Валери Найденов Длъжен съм да коментирам коментара на проф. Константинов, тъй като предлаганите от него избирателни системи - „немската“ (пропорционална смесена) и преференциалната, изобщо не лекуват заболяването. А именно, че ние пак гласуваме за партийни листи, пълни със слабо известни за нас лица. После тези лица напускат партийните си групи и се оказва, че са депутати, но без да са избрани от никого. И пред никого не са отговорни. И основната им дейност е да се присламчат към друга партия, която да ги вкара в листите си на следващите избори. Има ли партийна листа, изборите не са преки. Между избирателя и парламента се настанява елитът като арендатор. Листите дават възможност на одиозни фигури, прононсирани крадци да се избират пак, тъй като слагат себе си начело, а останали места продават. Що се отнася до различните преференциални системи, в тях няма никъкъв „мажоритарен елемент“, а тъкмо обратното – миноритарен елемент. Термините трябва да се използват прецизно. Откъде накъде 3 на сто ще изкарват последния на първо място? Най-големите идиоти обикновено имат фанатични привърженици именно в рамките на 5-10 на сто. Истинските политици са умерени хора, които нямат запалени фенове, но над 50 на сто нямат нищо против тях. Например при „Великите българи“ Волен беше в двайсетицата, а Първанов – в петдесетицата. Но при мажоритарните избори Първанов победи със 75 на сто. Ерго, преференция при 1 на сто, както предлага г-н Константинов, ще напълни парламента с личности, отдадени на крайностите. Единствено мажоритарната система прави всеки депутат отговорен пред своя конкретен избирателен район. Напусне ли партията си по време на мандат, следващия път няма начин да го изберат. А и районът му може лесно да направи референдум и да го отзове. Затова в Англия, САЩ, Франция люспенето е изключително рядко, докато у нас то е правило. Не е точно, че Англия ще сменя избирателната си система. Наистина имаше такива идеи, преди лейбъристите да дойдат на власт, но те бяха изоставени. Естествен е стремежът на партийните елити да се борят със зъби и нокти за пропорционалните си листи, тъй като това им гарантира мандата, без да се пита избирателят. Но интересът на избирателя е съвсем друг. Така че професор Константинов, когото лично много уважавам, трябва да избере на кого служи с ерудираните си съвети – на корумпирания елит или на избирателя?