Новината, че Васил Божков продава хазартния си бизнес, звучи като реплика на парламентарните дебати около новите данъци. Властите бяха обвинени, че с ниския данък върху хазарта обслужват частните интереси на един човек. Изглежда обаче, че бизнесът на г-н Божков е доста по-сложен и динамичен, отколкото авторите на митове могат да си представят. Всъщност той успява да изпревари нашите представи за собствения си мит, изграждайки една нова империя, която няма нищо общо с хазарта – на практика той строи по-голямата част от инфраструктурата на България. Невероятното наддаване за акциите на свързваната (задкулисно) с неговото име компания „Трейс“ преди месец показва, че борсовите играчи всъщност имат огромно доверие в г-н Божков. Това е име, в което си струва да се инвестира. Божков е българският Доналд Тръмп. Според много десни политици и медии Божков е причината за всички злини в България. Даже навремето г-н Орешарски изхвърча от СДС заради една среща с него. Но ако той има големи далавери, първо - те не са станали публични и следователно ги няма. Казва ни се, че той е много лош, но не ни се казва какво е направил. Докато за някои видни шефове от СДС много добре се знае какво са направили, но те са добри. И второ – Божков не е бил депутат или министър, той не е злоупотребил с доверието на народа. Докато десетки десни и леви депутати и министри съвсем публично злоупотребиха. Изводът от всичко това е, че българската политика се прави чрез митове и личностни атаки, мотивирани от конкурентната завист. Щом е богат, дайте да го демонизираме. Всъщност целта на политиката би трябвало да бъде да се премахват възможностите за големи далавери. Не личностите, а явленията. Не е целта да се отнеме големият джакпот, а да се спазват правилата на играта. Уви, това е далеч от умовете на българския политик, чиято единствена цел е самият той да се превърне във Васил Божков.