Д-р Стойчо Кацаров Пазарът на лекарства е като всеки друг, но не съвсем. Разликата е, че при лекарствата изборът на потребителя е опосредстван от лекар и фармацевт. Открай време правителствата са се опитвали да въвеждат регулации на пазара на лекарствата, за да защитят потребителя и да ограничат печалбите на производители и търговци. Ако намеренията са били такива, резултатите не винаги са били успешни. През последните години в нашата страна има две тенденции. От една страна, опити за либерализация и от друга страна - за засилване на регулацията. Тенденцията за либерализация бе най-ясно изразена в периода 1998-2001 година. Извършена бе приватизация на почти всички стопански субекти от сектора. Премахнаха се фиксираните цени на лекарствата. Инерцията се запази до 2004 година, като в този период бе въведен ДДС върху българските лекарства и бе напълно освободено от регулация образуването на цените на лекарствата, които се отпускат без рецепта. Абсурдите на регулирането В последните години има явен стремеж към засилване на регулацията в сектора. Създаде се нов орган - комисия по позитивния списък, въведоха се нови ограничения за разкриване на аптека, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) административно намали надценките на търговците на едро и дребно. Предстои приемане на наредба, с която да се намалят надценките на аптекари и търговци на едро. Всички публични лечебни заведения, Министерството на здравеопазването и НЗОК провеждат търгове за закупуване на лекарства при все по-тежки и „прозрачни“ процедури. Всичко това под мотото „Да направим лекарствата по-достъпни за потребителя“. Резултат обаче няма. Цените на лекарствата в България, отнесени към средните доходи, са най-скъпите в обединена Европа. Въведените регулации не пречат на Министерството на здравеопазването да купува генерични медикаменти на цената на оригиналните (обичайно цената на генеричните е няколко пъти по-ниска). Срамежливо отказваме да обсъдим защо частните болници договарят значително по-ниски цени на лекарства, без да правят търгове, в сравнение с цените, на които купуват държавните и общинските болници. Стигна се до пълния абсурд цената на лекарство, което е частично платено от НЗОК, да е по-висока от тази на същия медикамент на свободния пазар. Очевидно засилването на мерките за регулация на пазара не дава необходимите резултати. Това е така, защото движещите сили на пазара на лекарства са същите като на всеки друг пазар независимо от спецификите. Цената се определя от търсенето и предлагането на стоката. В случая държавната намеса влияе както пряко, така и косвено. Но винаги върви в една посока - влошаване на конкурентната среда и вследствие на това покачване на цените на стоката и влошаване на качеството й. Естествено е удължаването на сроковете за получаване на необходимите разрешения за достъп на едно лекарство до българския пазар или до реимбурсния списък да бъде калкулирано в крайната цена на лекарствения продукт. Както и увеличаването на таксите, които трябва да се платят за това. Трябва да сме много наивни, да не кажа инфантилни, ако очакваме да се случи нещо друго. Преките щети често могат да бъдат измерени и количествено. Кой губи, кой печели? Вероятно не всички знаят, че процедурата за договаряне на лекарства, платени със средства от бюджета на НЗОК, се забави вече с почти една година. Първоначално УС на касата не желаеше да открие процедура по ново договаряне. Впоследствие лекарският съюз открито саботираше преговорите. И така почти цяла година административно се спира допускането до реимбурсната листа на нови по-евтини медикаменти. Лесно може да се пресметне размерът на загубите за потребителите. Става дума за милиони левове. Разбира се, загубата за едни винаги е печалба за други. Печелят фирмите, които са запазили монопола и високата си цена поради ограничената конкуренция. Едва ли има съмнение, че сред печелившите са и тези, които са създали условия за извънредната печалба, а именно ръководителите на НЗОК и БЛС. Така стигаме до втория важен извод за природата на свръхрегулацията - частният интерес на „регулировчика“. Времето, необходимо за един нов продукт да стигне до реимбурсната листа на НЗОК, е най-често няколко години. И това нямаше да е чак толкова страшно, ако не стоеше открита възможността сроковете да бъдат скъсени драматично. Стига да знаеш човека, към когото да се обърнеш, и да имаш достатъчен брой „аргументи“. Тези дни отново започна дискусия за намаляване на размера на ДДС върху лекарствата. Обичаен политически прийом за популистки упражнения в края на годината. Накрая намират причина да не го направят. Всички са доволни освен тези, които си купуват лекарства, разбира се. За тяхно успокоение трябва да кажем, че нищо не са загубили. Дори и да намалят ДДС, това няма да доведе до намаление на крайните цени на лекарствата. Както вече споменахме, цените се определят от търсенето и предлагането. В случая просто някой от веригата производител-търговец-аптекар или всички заедно ще увеличат печалбите си със същия процент, с който е бил намален ДДС. Горе-долу така стоят нещата и по отношение на неуспешните засега опити на здравното министерство с наредба да намали допустимите надценки, които начисляват аптекарите. Едно е ясно, наредбата просто няма да бъде спазвана. Преди всичко, защото администрацията няма капацитет да следи цените на 4000 медикамента в 4000 аптеки. Още по-лошо би станало обаче, ако всички 4000 аптекари решат да я спазват или бъдат принудени по някакъв начин да го правят. Крайният резултат от подобна мярка ще бъде дефицит на всички бавнооборотни позиции. Така в края на годината вместо 4000 аптеки ще имаме 4000 дрогерии или дори парфюмерии. Дефицитните лекарства ще станат обект на спекула, което още повече ще повишава цените им. Има само един начин за намаление на цените - като се стимулира конкуренцията, така че предлагането да превишава търсенето. Това означава бърз и улеснен достъп до пазарите на нови производители, на нови търговци и нови аптеки, бърз и улеснен достъп на нови лекарства. Означава също не увеличаване или намаляване на надценките, а цялостното им премахване. Най-големите потребители са Министерството на здравеопазването, НЗОК и държавните и общинските болници. Затова от голяма важност за крайния резултат ще е да се стимулира конкуренцията и между потребителите. Първо, Министерството на здравеопазването да спре с тази афроазиатска практика да прави търгове за лекарства и изобщо да се занимава с търговия и доставки. Второ, да се създаде конкурентна среда на здравните осигурители. Трето, да се прекратят субсидиите и да се извърши приватизация на държавните и общинските болници. Разбира се, нищо от това няма да се случи. Така че догодина по това време пак ще си говорим същото. Междувременно неизвестен брой хора ще са платили с живота си за грешния управленски подход.