Както уважаемият читател знае, в Румъния се състояха избори за евродепутати и референдум за избирателната система. Едновременно. Явиха се едва 25 на сто от избирателите, от които близо 83 на сто гласуваха за мажоритарни избори на два тура. Поради ниската активност референдумът не задължава парламента да промени сегашната пропорционална система, но този съкрушителен резултат съвсем ясно показва какво искат румънците. Те определено искат да избират депутатите си поименно, да знаят кой ги представлява и той да е лично отговорен пред тях. Същите резултати със сигурност биха се получили и в България. Друг е въпросът защо при 25 процента активност вотът за депутати се зачита, а гласът на народа – не. Защото както в Румъния, така и в България, депутатите така измислят законите, че никой да не пита народа за нищо. Един от мошеническите номера е именно това изискване за 50 на сто от имащите право на глас по избирателните списъци, които по принцип винаги са много повече от реалните избиратели. В държави като нашите близо 20 на сто от населението е в чужбина. Това означава, че за да се зачете референдумът, е нужна някъде към 70 на сто реална активност, което няма как да стане. Но да речем, че 15 на сто от избирателите са против предложената мярка, докато останалите 85 на сто са „за“. Ако тези 15 на сто просто не се явят да гласуват, участието ще спадне под 50 на сто и вотът ще е невалиден. Така тези 15 на сто се оказват по-силни от 85 на сто. Техният глас е 5-6 пъти по-скъп! В истинските демокрации няма значение какъв процент от хората са се явили, когато се прави референдум. Който има мнение и иска да го каже, той е отишъл до урната. Който няма – защо трябва да бъде питан?